Екатерина Стратиева

Разказ

История за шапката на шапкаря

5.00(2 гласа)

Поезия

Снимка

5.00(2 гласа)

Поезия

Дъщеря ми люлее цвете във ...

5.00(3 гласа)

Виж още

Синьо

4.92   (107 гласа)

Има нещо толкова синьо

в ухажването на думите -

като небе,

което сутрин

се събужда невнимателно между облаците,

между гласовете на птиците

в центъра на вселената.

Чувам дъщерите си,

скрити между гергините:

Мамо, вкусна е закуската

с облаци. И земята е кръгла

като захарен памук,

затова са безброй мравките,

дето тичат по нея...

После запява черешата:

синьо е.

Синьото тича

по тротоарите.

Пуска монети

в шепите на врабчетата -

топли трохи,

отронени от небето.

Гонят се пеперудите,

хванати за ръце.

В двора пее черешата:

бели пеперудки къде отлетяхте...

Един мъничък трус,

усетен точно

в епицентъра на сърцето,

скъсал за миг

слънчевия простир,

разпънат между високите покриви

и птиците

във небето.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2022