Екатерина Стратиева

Разказ

История за шапката на шапкаря

5.00(2 гласа)

Поезия

Дъщеря ми люлее цвете във ...

5.00(3 гласа)

Поезия

Синьо

4.92(107 гласа)

Виж още

Снимка

5.00   (2 гласа)

Майка ми мирише на мента

и дива мащерка –

в рокля на ситни карета, смее се с глас

с цвят на лавандула,

докато баща ми търси пътека

по стръмнината.

Чувам ехото на гласа му

съвсем между облаците:

Идвай, тук танцуват всичките диви циклами!

Някакъв вятър ми подава ръка.

На пет имаш само по-голям брат.

Той може всичко –

лови скакалци и побира целия свят

в кибритена кутийка,

учи те да свириш с устни

на тъничка сламка.

Майка ми полита към мен

с лилав облак в ръцете,

( на пет съм... )

вземи си, смее се – и за утре,

защото няма да има вятър.

Слънцето е заспало на раменете й -

това никой не го знае,

освен ние двамата със баща ми...

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2022