* * *

Дъщеря ми люлее

цвете във люлка -

едно бяло мушкато

с усмихнати тичинки.

Тя му пее. Говори му.

Слънчево свети.

А над нея - отгоре

пада пух от врабчета.

Дъщеря ми люлее

цвете във люлка.

И с главица на слънце

се смее.

Детето ми

се държи за ръце

с едно пролетно цвете.

Те заедно летят

и докосват небето.

А край тях бързат хора,

прелитат мотори,

един сив котарак

плаши гълъби в двора.

И светът се е свил

като сива гугутка

и преглъща вини -

стар, изплашен и глупав.

А детето расте

тихо

с цветето в двора -

един светъл, добър

и усмихнат прозорец.