Мирослава Атмаджова

Разказ

Извън закона

4.75(8 гласа)

Разказ

Разказвачката на истории

4.73(11 гласа)

Разказ

Летящият москвич

4.18(11 гласа)

Разказ

Момчето, което обичаше махи-махи

2.70(412 гласа)

Разказ

Обратен полет

2.64(652 гласа)

Виж още

Другата жена

4.87   (1488 гласа)

Маги научи за жена му едва на другата сутрин.

Телефонът изръмжа върху топлата й възглавница. Последва онова, за което младата жена беше чела само в списанията и никога не беше очаквала да чуе на живо – разговорът между изневерилия мъж и изнервената му съпруга. Крясъци, плач, обиди, още крясъци, заплахи, още плач. Беше кратък, но съдържателен диалог. „Диалог ли е, ако едната страна не може да вземе думата“, помисли си сънено Маги и се завъртя на другата страна. Момчето в спалнята й едва успяваше да смести по някое сърцераздирателно „Ооо“, „Оох“ и „Съжаля…“ в картечната стрелба от обвинения. Плътно изрисуваните татуировки по ръката му, които я бяха докосвали предната нощ, сега изглеждаха не на място. Като самия него в леглото й.

Голият й крак се показваше издайнически изпод чаршафа, сякаш да й напомни, че и той има принос към отчаяните викове в слушалката. Маги го разгледа критично за миг и го мушна обратно под завивката. От другия край на телефонната линия децибелите плавно се увеличаваха, но нямаше кой да оцени музикалните качества на това любителско кресчендо. По средата на едно особено пискливо изречение Маги зарови глава под възглавницата и се опита да се представи, че звукът е от морските вълни, които нежно шумолят в брега. Тази сутрин морето звучеше отвратително.

Знаеше какво говорят в квартала за нея. И в съседните квартали. И навярно из целия град. Лошата репутация се разпространява бързо и ефикасно като едра шарка в детска градина. За да има баланс в природата обаче, добрите дела в повечето случаи не достигат до никого. Ако си млада, имаш сравнително симпатично лице и нямаш задръжки, хората ще говорят за теб. В повечето случаи изприказваното няма да бъде комплимент за чувството ти за хумор или краснописа. Маги се беше примирила, че в очите на съседките никога нямаше да бъде нещо повече от кльощавото русо момиче с къса пола и силен грим от вход Б, което дават за лош пример на внучките си. Виж я как изглежда. Евтина, разхайтена, сигурно носи толкова грим, защото е грозновата, а краката й изобщо не са толкова хубави, колкото си мисли. Вечер се качва в чужди коли и води кого ли не в апартамента си. Маги беше чувала повечето вариации на термина „лека жена“ зад гърба си, затова отдавна беше претръпнала. Ако нещо можеше да я разплаче преди няколко години, днес дори не успяваше да й развали настроението. Малка победа, но се гордееше с нея.

На хората им пука повече, отколкото им се иска да признаят. Потайно, търпеливо и методично градят репутацията си, ден след ден, тухла по тухла, за да се впишат в едно общество, без чието одобрение не могат. По ирония на съдбата онези, които най-горещо искат да бъдат приети, първи ще се тупнат в гърдите, че не им пука. Жаждата за одобрение рано или късно излиза на преден план и обикновено можете да я забележите чрез огледалния принцип. Къде се проявява, рано или късно, изстрадалата, объркана личност от 21 век? На единственото място, което ви позволява да изплюете в рамките на десет

1234>>>

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020