Вечерна разходка

Давате вид, че слушате

моите мисли, о дървеса,

наведени над пътя, по който вървя

в края на лятната вечер,

когато всяко от вас е стръмно стълбище,

по което нощта бавно се спуска.

Високите листа са като устните на майка ми –

завинаги треперещи, неспособни да решат...

Защото има малко вятър

и сякаш отнякъде се чуват гласове,

а устата пълна е с приглушен смях –

огромната тъмна уста, в която всички можем да се впишем,

но покрита изведнъж с ръка.

Всичко е тихо. Светлина

от друга вечер, която се разхожда отпред –

една древна вечер в копринена рокля,

с голи крака и разпусната небрежно коса.

Честито е сърцето в трудните стъпки,

когато я следваш в сенките.

Небето на края на пътя е безоблачно-синьо,

нощните птици приличат на деца,

но те няма да дойдат на вечеря –

изгубени деца в потъмнели гори…

адаптация А.х.п.Георгиев