Дървената играчка

1

Ярко боядисаният кон

имаше лице на момче

и четири малки колела

под краката си,

плюс дълга връв,

за да го дърпам по този начин и

по онзи начин

по пода...

Ако ви пука

за реда в очакванията,

това нещо се изплъзна

с много подлости

от всеки опит...

2

Почукай и те ще отговорят –

каза майка ми!

Така изкачих четири стъпала

и влязох внезапно

да намеря малка дървена играчка

за осиновяване...

В последвалата празнота,

в избледняващата дневна светлина

това все още ме кара да тръпна,

сякаш държах ключ с мистерии в ръката си.

3

Къде е отделът за изгубени

и намерени вещи –

тихият вход,

недовършеният филм

от малкото ясни моменти

в замъгления ми живот?

Къде са капката кръв

и малкото пиронче,

което убоде пръста ми

докато се навеждах

да докосна играчката,

която ми хвана окото?

4

Вечерна светлина –

направи ми неделна

сенчеста среща

с моята играчка!

Най-скъпите ми спомени са

стръмни кладенци

в прашни сгради,

по калдъръмите на

задънени улици,

където говоря със стените,

а затворените врати

сякаш ме разбираха.

5

Дървената играчка седи красиво.

но не по-тихо от това,

което прави звука на веждите,

върху челото на злодей

в беззвучен филм.

„Шшът“– някой каза зад гърба ми!