Светла Караянева

Поезия

Вавилон

4.92(86 гласа)

Критика

Слово за лирика

4.91(32 гласа)

Поезия

Уилям К. Уилямс

4.79(28 гласа)

Поезия

Везмото

4.68(25 гласа)

Поезия

Спасителят

4.63(27 гласа)

Виж още

За поезията на Тильо Тилев и Стоян Терзиев

4.94   (16 гласа)

ТИЛЬО ТИЛЕВ

Тихият поет Т.Тилев всъщност е дългогодишен и единствен редактор на в. „Пловдивски университет”, който винаги чета с удоволствие, пускайки „по социалистически” стотинките в мукавяната касичка на доверието. Колцина са тихите поети в ехогласните долове на родната поезия? А още в дебютната си стихосбирка „Извънсезонно време” /1992 г./ поетът обобщава:

 

Няма граници за тишината,

всяка дума трябва да се мери.

Тишината всичко ще ни каже.

Думите пораждат недоверие.

 

Следващите четири поетични книги обещават още в заглавията си: „Една октава над дъжда”, „Крал Артур и другите ми братя”, „Стихове за посветени”. Да, истинската поезия е за посветените, за рицарите на тихите думи. А сега и последната октава – „Дъхът на твоето очакване” /2019 /. Очаквано спускане в грапавия улей на времето /”Думите отлитат, написаното остава!”/към „Жената Атлантида, / изчезнал континент на любовта.” Изповедна поезия за красивото и рядко срещано чувство, което за жалост е банализирано от вопиеща рат версификатори. В стиховете на Тильо образът на любимата излиза от битовата конкретика, зазвучава универсално в нотната стълбица на високата лиричност. С оригинална, въздействаща образност: „с очите си цъфтящи ме целува”, „сричам брайловото писмо на твоето тяло”, „два бели леопарда в твоя глас,/ кой стои във леопардовата кожа”...Защо ли си спомних италианския романтик Джакомо Леопарди и великолепната елегия „Безкраят” – за безлюдния хълм, от който самотникът блажено потъва в безкрая на вселената. Свободен стих, музикално нюансиран в полутонове и си бемоли: „очи като очакване”, „вярата във вятъра”,”и светостта на твоите устни, така изкусни”, „глъч на глъхнеща в дълбокото вода”, „думи като дом”. И много багри от палитрата на природата и битието: „думите на любовта ме правят светъл”, „ще се събудим някога зелени”, „и в думите –оранжеви като слънца”, „сребърните мелници на делника”, „дъждът с белите очи се смее”, „ще тръгна – утрото ще е червено, синьо - пладнето, нощта – зелена”. Любовта излиза от своята материална обвивка, прониква всеобемащо , преди да се разтвори - чезнеща като всяка любов, като сън в съня. Защото, по думите на източния поет Мохамед Шани Елхюсеин, „Тя е тежък товар, който не всяко сърце може да понесе”.

Не е ли това и огледалният образ на поезията – внезапна и алогична, ранима и чувствена, неуловима като дим в звездния простор? Иначе защо началното, програмно стихотворениe ще е „Ars poetica”: „Секне ли дъхът на твоето очакване, / ще се отдръпнеш от прозореца – студен и гол.”

Съпоставяйки поетиките на Т. Тилев и Стоян Терзиев, без усилие ще открием какво ги сближава в междутекстовото пространство: не само пиететът към тишината, а и склонността към съзерцание и размисъл, пестеливите изразни средства. Възникнало като критическа метафора през 70-те години, понятието „тиха лирика” в контекста на българската поезия ни отвежда към стаения в очакване на „радост плаха” Деб

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020