Спаска Попова

Поезия

МАМА

4.89(261 гласа)

Поезия

ТАТКО

4.85(61 гласа)

Поезия

ПОНЯКОГА

4.84(95 гласа)

Поезия

ЕСЕННО

4.82(65 гласа)

Поезия

НЕЖНА ПОЕМА

4.74(31 гласа)

Поезия

НЕ СИ ИГРАЙ

4.67(18 гласа)

Виж още

НАСЛЕДСТВО

На татко

4.20   (10 гласа)

Когато този свят те е прегърнал,

Навярно пак си бил усмихнат!

 

От тебе се научих да обичам

красивата палитра на мечтите си.

И пътищата свои да разбирам,

дори когато свършват с болка.

На малкото кокиче да се радвам.

Пророчица да бъда за делата си

и хората, които ме предават.

Но да съм слънчев лъч, когато

дървото се подготвя пак да ражда.

Да си шушукам с вятъра на воля,

когато има нещо да ми каже.

Да съм разпятие, молитва,

приспивна песен или прошка.

С лице да срещам ножа, брадвата.

По гръб да падам, да не коленича...

 

Защото този свят е дар от Бога.

И като теб ще го обичам!

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2024