Антон Баев

Критика

Свитъците на Светлозар Игов

4.98(2223 гласа)

Поезия

Ела, делфинче!

4.96(4673 гласа)

Критика

Евангелие по Елена

4.94(838 гласа)

Критика

Лошото време на Иван Вълев

4.93(902 гласа)

Есе

През граници и през сърца

4.92(2135 гласа)

Виж още

Подранили носталгии: Биография на чувствата

4.91   (1710 гласа)

Подранили носталгии /ИК ЦУМ, 2012/ от Борислав Ненов може да се нарече безсюжетна проза, мемоар, модерни притчи, документални разкази и какво ли още не, без да стане ясно как сюжетът, мемоарът, притчата, сказът изграждат канавата на тази модерна белетристика.

Томчето е събитие не само за запазената територия на ямболската литература, макар че най-добре може да се разчете през нея.
Това го прави географски автентично и исторически вклинено в една традиция на писането, в която ахронизмът на Христо Карастоянов и датата на Любомир Котев прескачат като хронотопи в постмодерната проза на Георги Господинов, да не се връщам към Матвей Вълев и диаболистите.
Борислав Ненов предлага четвърти вариант за ямболската вълна в прозата между двата века.
В неговите истории датата е разбъркана в носталгията на спомена, героите са функция на носталгията.
Именно чувствителността е истинският сюжет на тази проза.
В този смисъл Подранили носталгии не е безсюжетна проза, а проза, в която движенията в сюжета са движения на чувствителността – онази чувствителност, която като рогцата на охлюв търси допира с другия, за да се свие в мига на осъществяването му.
Да се свие в спомена за изгубения допир.
Героите на Подранили носталгии нямат друга функция освен да възкресят спомена.
29-те разказа /един от тях – Кота 4000, остава на ниво очерк, но Карастоянов като редактор го е включил в томчето вероятно от сантиментални мотиви/ са паноптикум на онова, което обикновено наричаме доброто старо време – без значение за кой век става въпрос.
Героичното обаче не е съпротивлението, надмогването, ако щете, непукизмът пред отминалото, а героичното е самата меланхолия – по израза на Меланхтон, Melancolia illa heroica.
Валтер Бенямин казва, че меланхолията най-пълно характеризира героя на Бодлер.
Това е съвременният flaneur, който се е проектирал в Подранилите носталгии на Борислав Ненов като трагично закъснял цвят на злото в една - граничеща вече с иреалното - сфера на панносталгията.
Времето като предмет на описание също се лута между избледняващата дата на спомена и меланхолията на панносталгията като извечна същност на битието.
Битът е заключен в датата и спомена, битието като надисторично се отнася към героиката на меланхолията – истинският двигател на сюжета в разказите от Подранили носталгии.
Борислав Ненов непрекъснато играе върху острието на сантимента в историите, за да го надмогне и - това е именно ролята на героичното в тях – да възтържествува всеобемната и надбитийна меланхолия.

Биография на чувствата.
Melancolia illa heroica.
_________________________
Подранили носталгии. Пловдив: ИК ЦУМ, 2012

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021