Пак ми намигна неспалото
утро, окъпано с дъжд.
Смее се, плези се палаво
като флиртуващ с мен мъж.
Още е босо и рошаво,
но се надбягва с мечти.
В моите сънища стъпва,
крие се или шепти.
Често наднича уплашено,
друг път рисува дъга.
Зима е. Коледно чудо!
Все още дебне мъгла.
А пък на мен ми е весело
и ми е цветен деня.
Кошер съм. Облак задрямал.
Синур с добри семена.
Ласка и пристан доверчив.
Обич и щит от беди...
Боже, отново е Коледа!
Стихове пишат звезди.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.