ОТКРОВЕНО

Тежат ми твоите войни.

Не искам ни солта, ни хляба.

Когато си решиш, тръгни –

уют и топлина ми трябват.

Не правя никому злини,

но злото често в мен се вглежда.

И вместо да ми прободат очи,

нерядко ми изписват вежди.

Ненужна никому игра

е тайнственото ти брожение.

За себе си любов избрах,

а ти си въглен с друго тление.

Различен е за нас, разбрах,

катарзисът на откровения.

Прегръдка търся, весел смях,

а не лавина от съмнения.

Душата ми е божи лъч

и песен на щурче забравено.

Отказвам да деля с теб жлъч

и грехове, от друг направени.

Ще се усмихвам на света

и в себе си ще се завърна.

Ще тичат подир мен с цветя

звездите, за да ги прегърна.

Не съм с вериги, нося кръст

и към небето гледам честно.

А ти все сочиш някой с пръст

и правиш пътя ми по-тесен.

Приятелят е с ореол

на топъл пристан и утеха.

Е, кралят, може би, е гол...

Вземи за всеки случай дреха!