Спаска Попова

Поезия

СТИХОВЕ ПИШАТ ЗВЕЗДИ

5.00(2 гласа)

Поезия

МАГИЯ

5.00(2 гласа)

Поезия

НЕБЕТО В МЕН

5.00(2 гласа)

Поезия

ПОНЯКОГА

4.92(92 гласа)

Поезия

МАМА

4.92(258 гласа)

Поезия

ТАТКО

4.92(59 гласа)

Виж още

ОТКРОВЕНО

5.00   (2 гласа)

Тежат ми твоите войни.

Не искам ни солта, ни хляба.

Когато си решиш, тръгни –

уют и топлина ми трябват.

 

Не правя никому злини,

но злото често в мен се вглежда.

И вместо да ми прободат очи,

нерядко ми изписват вежди.

 

Ненужна никому игра

е тайнственото ти брожение.

За себе си любов избрах,

а ти си въглен с друго тление.

 

Различен е за нас, разбрах,

катарзисът на откровения.

Прегръдка търся, весел смях,

а не лавина от съмнения.

 

Душата ми е божи лъч

и песен на щурче забравено.

Отказвам да деля с теб жлъч

и грехове, от друг направени.

 

Ще се усмихвам на света

и в себе си ще се завърна.

Ще тичат подир мен с цветя

звездите, за да ги прегърна.

 

Не съм с вериги, нося кръст

и към небето гледам честно.

А ти все сочиш някой с пръст

и правиш пътя ми по-тесен.

 

Приятелят е с ореол

на топъл пристан и утеха.

Е, кралят, може би, е гол...

Вземи за всеки случай дреха!

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021