КОЛЯ

Стария студен автобус измъчено и мудно се клатушкаше по неравната неудобна, направена от дебели борови греди горска уса пресичаща тайгата. На места гредите бяха хлътнали, от което автобусът от време на време се плъзгаше наляво, или надясно, в зависимост на къде бе наклона на потъването, но поставените по дължината на усата, като мантинели дебели и здрави борови стволове, успешно го задържаха да не пропадне в преспите сняг натрупани от двете страни на пътя.

Коля седеше на средната седалка до прозореца и от време на време разсеяно изтриваше с ръкава на якего заледеното стъкло и през малката, изстъргана от леда пролука, разсеяно гледаше отрупаните със сняг борови дървета, или белите огънали крехките си клонки, почти до земята брези.

Тежко му беше на душата на Коля. От много дни смътно подозрение тровеше ума му. След като се прибере от тайгата, той не заварваше жена си Оля у дома..Тя , закъсняваше понякога до два часа, след като той се върне от работа, а когато се прибере от там, където е била, беше превъзбудена и като че ли леко виновна. Всъщност на Коля може би му се струваше, че забелязва у нея някакво чувство за вина, защото честно казано, тя не беше от хората страдащи от угризения на съвестта. Когато Коля сърдито я попита, къде е била толкова време и не мисли ли, че първото задължение на съпругата е да посрещне съпруга си, когато се връща от работа уморен и гладен, тя щастливо засмяна го прегръщаше и весело му чуруликаше ”- Коля, Коля золатанчик мой,ты не ревнуй, я была у Катя; падруга мая, а там как весело было там, господи как весело было?!...После Оля игриво го целуваше по бузата и му обещаваше,че това повече няма да се повтори. И Коля и прощаваше…После гледаха телевизия, или пристигаха гостите…

Много гости ги посещаваха.Почти всяка вечер им идваха гости. Идваха канени, или неканени, негови и нейни познати ,а много често и непознати, пиеха ,пушеха и спореха в малкия тесен апартамент и чак, когато Коля почти заспал от умора ги им напомняше,че утре трябва рано да става за работа,

Когато автобусът пристигна и спря пред работническия стол на Усогорск вече отдавна беше тъмно. През зимата тук утрото настъпваше в десет,а в два часът след обядвече беше тъмно.. Вратите се отвориха и Коля буквално бе изхвърлен от напора на струпаните пред вратите на автобуса изгладнели и изнервени от дългото пътуване горски работници. Повечето от колегите му бяха бекяри, тях не ги чакаше приготвено от съпругите им сготвено ядене, затова се втурнаха към стола и като се сблъскаха във вратата с тези излизащи от стола, изрекоха незлобливо на насрещния:- „Къде се блъскаш бе педал?!”-взаимно се напсуваха и без да отдават значение на отговора, който никак не се различаваше по любезност от техния, се втурнаха към масите, или към стилажите, където кухненските работнички припряно слагаха пълните чинии с ядене. Коля се поколеба дали да влезе с другите , защо беше много гладен, а беше почти сигурен, че О