Стойчо Тодоров

Разказ

Истинска история

5.00(2 гласа)

Разказ

Телефонни бъркотии

5.00(3 гласа)

Разказ

Ало!... Грешка моля!

5.00(3 гласа)

Разказ

Трябва да има Бог!

4.95(330 гласа)

Разказ

ПОСЛЕДНАТА ДЪСКА НА КОРАБА

4.92(887 гласа)

Разказ

ЗИМНИ ЗАЛЕЗИ

4.92(13 гласа)

Виж още

КОЛЯ

Една съвсем истинска стара история, за моя малък приятел

4.78   (32 гласа)
ля пак е забравила да вземе с канчетата храна от стола за вкъщи, но се отказа. Изобщо не си въобразяваше,че жена му сама ще се сети , да сготви нещо за вечеря.Тя не умееше и не искаше да готви.Всъщност,нищо не умееше да прави. Поколеба се,но не влезе в стола. Предположи, че ако вечеря, а Оля, все пак си е направила труда да вземе храна от стола, когато и каже, че е вечерял, тя ще се обиди, ще му се разсърди, че той и няма доверие и че, докато тя гладна го чака в къщи, да се върне, за да вечерят двамата, той е отишъл на стола, да се налапа. За това се отказа.Прибра се гладен. Блока в който живееше младото семейство, беше съвсем близо до работническия стол

.Бавно и уморено се изкачи до четвъртият етаж, където им бяха дали гарсониера, когато се ожениха с Оля. Отключи и разбира се Оля, пак не си беше вкъщи . Чиниите струпани в мивката още стояха неизмити от посещението на снощните гости, а пепелника пълен с фасове. Целия апартамент вонеше на застояла храна ,на ферментирал алкохол и на цигарен дим.

Коля запали цигара и отвори прозорците да се проветри. Беше гневен! Това не се случваше за първи път Всъщност случваше се твърде често.Постоянно! Беше гневен на Оля, беше гневен и на себе си.Знаеше, че когато Оля се върне и ако той и` се скара, тя ще се засмее, ще го прегърне, ще го обсипе с целувки и ако продължи да и се кара, ще нацупи розовите си бонбонени устнички, с наведена глава, ще го погледне под вежди с големите си сини; кристално сини очи,от където ще бликнат сълзи на разкаяние и ще промълви виновно: ”-”Коля прости на меня, я оченъ виновата перед тебой, Прошу тебе, прости на меня пажалуста!” А протегне ли малките си красиви ръчички и го прегърне , той пак ще се размекне като топла баничка - ”Глупак!,Глупак!”... –ругаеше се -Никакъв мъж не си…Мухлъо! Като не може с думи да и оври главата, трябва да я напердашиш в края на краищата по малкото дупе!”-и той изстена от слабост, защото не си представяше как може да набие по дупето това прекрасно дребно и красиво създание -Мухлъо!...Запали цигара и затвори прозорците,защото му стана студено, седна на фотъойла и тогава забеляза бележката, затисната под пълния с фасове пепелник. Протегна се,взе бележката ,прочете я и прибледня: ”-Коля- пишеше на бележката с красиво оформени букви на второкласник:- „Коля,прости меня!.. Я, болъше не люблю тебе, Я ухожу от тобой .Болъше не жди меня”!...Прочете бележката няколко пъти ,но не можеше да повярва. Всичко това му се струваше някаква тъпа, нелепа шега. Вярно,че Оленка не се отличаваше с някакво блестящо остроумие, но на такава тъпа, подла и коварна шега едва ли бе способена. А досега с нищо не е показала ,че има намерение да се разделят. Та те с Оля се ожениха само преди малко повече от два месеца. Коля прочете още десетина пъти бележката, след което гневно я захвърли ,Спусна се към гърдероба, отвори го и видя,че там където бяха дрехите на Оля, гърдероба е празен. Набързо навлече якето си, нахлузи валенките и тичешком се сп

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021