Стойчо Тодоров

Разказ

Истинска история

5.00(2 гласа)

Разказ

Телефонни бъркотии

5.00(3 гласа)

Разказ

Ало!... Грешка моля!

5.00(3 гласа)

Разказ

Трябва да има Бог!

4.95(330 гласа)

Разказ

ПОСЛЕДНАТА ДЪСКА НА КОРАБА

4.92(887 гласа)

Разказ

ЗИМНИ ЗАЛЕЗИ

4.92(13 гласа)

Виж още

КОЛЯ

Една съвсем истинска стара история, за моя малък приятел

4.78   (32 гласа)
усна по стълбището…

 

Коля всъщност не се казваше Коля.. Казваше се Колъо: име което фонетично звучеше съвсем като Коля и там в България ,където той се бе родил в едно село близо до град Елена, всички така го наричаха Колъо.Ами да, той точно така се казваше:.Колъо!.Така бе записан в селското кметство при своето раждане: На родителите му нито за миг не им бе минало през ума да го нарекат с малко по съвременно име. Например Никола,или Николай или Никита.Защо не?.Никита е много хубаво име! Или Никола? Какво е това Колъо?!.. Почти всички негови набори от селото бяха с по съвременни имена.На дядо Митъо, внука му са го кръстили Димитър.На дядо Стою, внукът му се казва Стойчо.На дядо Пую- Пуйката, внукът го кръстили Петър, защото ако не бяха го направили, сега и на него децата щеше да му викат Пую- Пуйката. На баба Вълкана, внучката си казваше Валя.На баба Гана внучката кръстиха Геновева А него го кръстили Колъо. Кръстили са го на дядо му Колъо, които също е бил кръстен на дядо се Колъо., той на дядо си Колъо И така от десетки покоение назад, далече в древността, всички вуците са кръщавани на някой си Колъо,които дал началото на името на всички Колъовци още преди хиляда години. Ама,че име!.: Колъо! Колъо Иванов Кундурлиев.Че и фамилията му, същата като името:Кундурлиев- нещо като Цървуланов.Как децата още не са се сетили да му викат Колъо- Кундура. Като малък Колъо мразеше името си ,защото децата му се подиграваха, като му подвикваха:-”Колъо колелето, да си яде кифтето ,,или да си яде шембето”, или „да си яде пишлето”, а по злобните деца много често му викаха „Колъо марсолъо”.Колъо мразеше името си, мразеше и децата, които го обиждаха и много му се искаше да ги набие, докато престанат да го наричат така, но той беше много дребен и слаб, за да има сила си отмъсти на всички. Приличаше на баща си. И той като синът си беше дребен, нисък и слаб. Баща му работеше като овчар в Текезесето, като баща си и като неговия баща. Всички поколения назад все овчари са били. Вкъщи само за овце, за кочове, за шилета и за агнене -за ягнене както казваха родителите му- се говореше. Веднъж на седмицата баща му се прибираше от кашлите в планината, събличаше потурите си: той все още ходеше с потури: казваше,че за овчарлъка най- удобната дреха са потурите и абата: обръсваше се, защото той се връщаш от планината брадясал като вампир; къпеше се и привикваше жена си в другата стая да го разтрие,защото цялата му снага била схваната и от там дълго; много дълго след това се чуваше пъшкане, сумтене, подвикване, шумно пляскане по женски бедра и доволен смях. Много обичаше да пляска жена се по огромния задник. Като малък Колъо мразеше баща си, че се държи така с майка му, защото мислеше,че баща му всеки път като се върне от кашлите, намираше причина да бие майка му по задника като от време на време възторжено и победоносно се провикваше по овчарски :- „ У, бре!“...“ У, бре“! и Колъо се чудеше, защо майка му никак не протестираше, с

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021