През лятото в Бъта всяка седмица имаше поне една забава. В селото за прибирането на реколтата години наред пращаха гимназистки и това придаваше на забавите страхотен градус.
Местната музикална банда, която и без това съперничеше по популярност и класа на Дийп Пърпъл, качваше още повече нивото си, и в един от салоните на читалището се събираха ергени и моми от Баня, Попинци и Долно Левски.
Имаше даже и от Панагюрище, а като сложим в сметката и такива като мен, приходящи за лятната ваканция, цяла Южна България гледаше с възхита как Гунди се опитва да скъса струните на бас китарата.
По дансинга се правеха такива сложни стъпки, че документалното кино само можеше да съжалява защо няма постоянен човек в Бъта.
Местните юноши и девойки учеха по Пазарджик, Пловдив, Стрелча и рокендролът им беше ясен като въздуха над Грамадовец.
Ергените мятаха гриви с по двайсетина сантиметра коса, панталоните бяха убийствен чарлстон, както повеляваше в ония дни модата, така че на сцената пред местния Дийп Пърпъл беше грандиозно.
Въпреки всички купешки стъпки, точките почти винаги обираха по-големите, тия, които до към 10 часа унищожаваха четири-пет коняка в пивницата, наречена галено Падальончето, и сетне идваха на забавата.
Щом излезеха на дансинга, оркестърът пощуряваше - толкова страхотни бяха техните движения, така стремително се разминаваха, носейки на раменете си по едно-две деца или пък като се гмурваха през краката си.
Бригадирките-гимназистки гледаха покъртени и можеха тутакси да се закълнат, че толкова прекрасно лято досега не са прекарвали.
Гунди оставяше за кратко бас-китарата, за да изпуши една цигара, прегърнал най-красивите момичета на света през кръста, и тогава се сбиваха кой да го замести на сцената.
Дошлите от Падальончето джентълмени не можеха от разноцветните крушки да се ориентират какво точно става и мислейки, че ергените от съседните села са подхванали някаква свада, почваха да млатят с юмруци.
Милиция в Бъта нямаше.
Гого Смока, представителят на народната власт, сигурно вече къртеше в съседното село Баня, така че самодейно трябваше да се въведе порядък.
Местният Дийп Пърпъл бе кален и в такива номера и съумяваше да овладее положението, след което изпяваше парчето Без твоята любов светът е тъй суров, Виолета.
Тая песен я свиреха в ония години Шурците, ала в селото се знаеше какво става по рок-подиумите на планетата и дори хлапетата бяха наясно, че истинското парче е на Слейд.
Безразлична не бъди! Недей, не ме щади, обичай ме и ти, Виолета!, заклинаше Гунди, въпреки тежестта на баса, а разнежените бригадирки вече бяха потънали из сенките на детската градина, позволявайки на местните юноши да бърникат из огнените им пазви.
В крайна сметка се случваше забавата наистина да приключи и без масов бой и народът да се пръсне по къщите, коментирайки, че местната музикална банда има страхотно бъдеще.
Аз вероятно съм мислил същото, защото
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.