Борислав Ненов

Разказ

Новите къщи, старите гробища

5.00(1 гласа)

Разказ

Полунаглас

5.00(1 гласа)

Разказ

Баба на Илинден

5.00(1 гласа)

Разказ

Наглеждане на мъртвите

5.00(2 гласа)

Разказ

В очакване на Кет Балу

5.00(3 гласа)

Разказ

Гилотината на любовта

5.00(1 гласа)

Виж още

Виолета в ерата на чарлстона

4.64   (14 гласа)

През лятото в Бъта всяка седмица имаше поне една забава. В селото за прибирането на реколтата години наред пращаха гимназистки и това придаваше на забавите страхотен градус.

Местната музикална банда, която и без това съперничеше по популярност и класа на Дийп Пърпъл, качваше още повече нивото си, и в един от салоните на читалището се събираха ергени и моми от Баня, Попинци и Долно Левски.

Имаше даже и от Панагюрище, а като сложим в сметката и такива като мен, приходящи за лятната ваканция, цяла Южна България гледаше с възхита как Гунди се опитва да скъса струните на бас китарата.

По дансинга се правеха такива сложни стъпки, че документалното кино само можеше да съжалява защо няма постоянен човек в Бъта.

Местните юноши и девойки учеха по Пазарджик, Пловдив, Стрелча и рокендролът им беше ясен като въздуха над Грамадовец.

Ергените мятаха гриви с по двайсетина сантиметра коса, панталоните бяха убийствен чарлстон, както повеляваше в ония дни модата, така че на сцената пред местния Дийп Пърпъл беше грандиозно.

Въпреки всички купешки стъпки, точките почти винаги обираха по-големите, тия, които до към 10 часа унищожаваха четири-пет коняка в пивницата, наречена галено Падальончето, и сетне идваха на забавата.

Щом излезеха на дансинга, оркестърът пощуряваше - толкова страхотни бяха техните движения, така стремително се разминаваха, носейки на раменете си по едно-две деца или пък като се гмурваха през краката си.

Бригадирките-гимназистки гледаха покъртени и можеха тутакси да се закълнат, че толкова прекрасно лято досега не са прекарвали.

Гунди оставяше за кратко бас-китарата, за да изпуши една цигара, прегърнал най-красивите момичета на света през кръста, и тогава се сбиваха кой да го замести на сцената.

Дошлите от Падальончето джентълмени не можеха от разноцветните крушки да се ориентират какво точно става и мислейки, че ергените от съседните села са подхванали някаква свада, почваха да млатят с юмруци.

Милиция в Бъта нямаше.

Гого Смока, представителят на народната власт, сигурно вече къртеше в съседното село Баня, така че самодейно трябваше да се въведе порядък.

Местният Дийп Пърпъл бе кален и в такива номера и съумяваше да овладее положението, след което изпяваше парчето Без твоята любов светът е тъй суров, Виолета.

Тая песен я свиреха в ония години Шурците, ала в селото се знаеше какво става по рок-подиумите на планетата и дори хлапетата бяха наясно, че истинското парче е на Слейд.

Безразлична не бъди! Недей, не ме щади, обичай ме и ти, Виолета!, заклинаше Гунди, въпреки тежестта на баса, а разнежените бригадирки вече бяха потънали из сенките на детската градина, позволявайки на местните юноши да бърникат из огнените им пазви.

В крайна сметка се случваше забавата наистина да приключи и без масов бой и народът да се пръсне по къщите, коментирайки, че местната музикална банда има страхотно бъдеще.

Аз вероятно съм мислил същото, защото

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2023