Марлена Юрукова

Разказ

Вечна и бляскава

5.00(1 гласа)

Поезия

За душите (Задушница)

5.00(1 гласа)

Поезия

Щастието

5.00(1 гласа)

Поезия

Възкресение

5.00(2 гласа)

Поезия

Диоген

5.00(1 гласа)

Виж още

Четката - лека като перо на Иван Поповски

Дай първата оценка

“Четката не тежи. Лека е.” Думите на Иван Поповски се леят все така леко като преди 50 години когато ми беше учител по рисуване. Така леко бе и на душата ми тогава. И сега й олекна от думите, изхвръкнали като перце от човека сам приличащ на перце. Но не какво да е, а онова орловото на Елин Пелин, с което можеш да се закичиш, а можеш и да го подостриш, за да пишеш. Защото и рисуването е като писането. Нали казват: “Красиво- изписано като картинка.”

 

Да нарисуваш красотата- ако ще и на един есенен лист- на това ни учеше Иван Поповски. Поставяше изсъхналия лист като златно съкровище пред нас и ни показваше как да предадем златото му, с оттенъците и отблясъците му, с лекотата на четката и акварела. Обясняваше ни, че акварелът вода иска. С четката листа да намокрим и всяка боичка в кутията хубаво да напоим. Тогава чак да работим леко, леко, така че листът да прозира- светлина и въздух да има. Тогава есенният лист, макар и изсъхнал, ще оживее. Картината наистина оживява. От нищо нещо си направил- почти само с вода. Художникът-учител ще я одобри, дори ще я похвали. Душата ти се радва.

 

Радостта ще продължи, защото след есента ще дойде зимата и тогава снегът ще оживее под четката ти, но само ако я натопиш във всики цветове, защото бялото всъщност не е бяло, а сбор от всички цветове и ти трябва да ги видиш и да ги натрупаш върху листа, за да натрупа сняг върху пързалката и децата да се спускнат леко по нея.

 

Изпълнявахме указанията му старателно, защото макар и да бе лек като перце, думите му тежаха и имаха власт над нас-малки и големи ученици, изпълнили залата на Пионерския дворец от край до край, така, както изкуството, изпълнило го изцяло, имаше власт над него. Изкуството бе негов кумир, а той, Иван Поповски като негов жрец- наш. Вълнувахме се когато се появяваше в залата за рисуване така, сякаш идваше от далечна страна и далечно време. Така различен беше от обикновения свят наоколо ни. Всичко у него- от външността до начина на изразяване и държане, от огромните издължени очи до лекциите за изкуството и остроумните забележки- бе оригинално.

 

Един ден по време на час някой му съобщи, че в книжарницата са получили италиано-български речник. Той скокна, извика възторжено: “Ах, италиански речник- най-сетне, боже мой!” И хукна да го купува, без и да помисли, че ни оставя сами.

 

Сигурно заради любовта му към италианския език и изкуство са го нарекли Джовани - прякор, който за мене бе неизвестен досега, но който предава точно необикновения дух на изтънченост и артистичност, който витаеше около него, допълнен от виталност и екзотичност. Сега от филма за 90-годишниния му юбилей и изложба научих още, че е бил гимнастик, акробат и актьор в цирка- екзотични занимания за учител и художник, но не и за странна, екзотична личност като него. Както името Джовани се свързваше от една страна с високото италианско изкуство, напомняйки ни за Джовани Белини и Ве

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020