Марлена Юрукова

Разказ

Златният град

5.00(2 гласа)

Разказ

Рембранд

5.00(2 гласа)

Поезия

Старицата

5.00(2 гласа)

Поезия

Жената затваря вратата

5.00(2 гласа)

Поезия

Един спокоен ден

4.97(1264 гласа)

Виж още

Четката - лека като перо на Иван Поповски

Дай първата оценка
а живописец. Той не запълва с боя, а “пише” живо и леко от душа- така, че да не усеща четката.

 

Лека е четката на Иван Поповски. Лека е ръката му, отворила път в живота на много хора, между които е и синът му художникът Стефано Поповски. И то не какъв да е живот, а живот с изкуството, значи с красивото, далече от “окаяността на материалното” както възкликва художникът сам във филма :“Каква окаяност, боже мой! Да обикаляш из Европа и да ядеш сандвичи пред музеите, вместо да влезеш в тях.” Не познавайки окаяността на битието без изкуство, художникът е познал битието в неговата пълнота. Изкуство и творец, неразделни през живота, са си давали сили и са се усъвършенствали непрестанно. Това постепенно израстване на твореца през годините, посветени на изкуството, е характерно за всеки истински художник, но аз ще спомена само Хокусаи, защото той много добре е описал развитието, което е очаквал от изкуството си през годините. На сто години, които той не достига, е смятал, че самият живот ще излиза от картините му.

 

На 90 години художникът Иван Поповски ни показва отново любимите си лодки, пейзажи, цветя, натюрморти, разработени както преди изтънчено, по естетски отвлечено и обобщено, но този път те са оживени от цветове, по Матисово ярки и свежи. Картините ни радват не само с красотата на пластичните форми, композиционнотo и техническо майсторство, но и с живостта и радостта от живота, която ни пращат. Те ни говорят за красотата на живота , обърнал гръб на окаяността, и за радостта от него, подобно на това, което ни казва Стоянка Мутафова от сцената.

 

Два феномена живеят и творят почти век сред нас- Иван Поповски и Стоянка Мутафова. С тях Бог е надарил българския народ, за да не се откланя от пътя си през вековете- тежък път, но път, по който българинът е търсил и създавал красота, а тя му пък му се е отблагодарявала дарявайки го с жизненост и жизнерадост. За нея- красотата художникът казва с щастливо изражение на дръпнатите си огромни очи, че тя е надделяла през столетията на варварство. И ето красотата пак надделява, гледа ни от картините на Иван Поповски и се преборва с варварството и окаяността само с една четка лека като перо.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021