Словото даде слова
на света
и така го създаде, с хляба-бук*
тялото нахрани,
с хляба-буквар- душата,
с буквите- знаци
знание на видело
изведе във веди -
виделина от слова.
* В "История на древните траки" Н. Йонков Владикин обяснява произхода на думата "бук" като се позовава на Херодот II 2. : " Траките именували хляба “ бук”, което е запазено досега у албанците: бук- на санскритски тая дума значи ядене и ако й се постави отрицателна частица -а, се получава думата а-букта, което значи не ял. Бук е твърде стара дума. Когато тракиецът е събирал за зимовище буковия жир (жълъди), защото дъбовият е много горчив, дал на това дърво името бук=хлебно....С горния смисъл трябва да е поставена и кириловската буква буке и букувар, бук (buch-книга) у немците, буквен (bouquin-книга) у французите, сиреч умствена храна. Същият корен съществува в старогръцки и латински.
Според други изследователи, преоткриващи истината за българската история и писменост, втората буква в българската азбука е наречена на вика- извикване на звука, съответстващ на символа, и всъщност азбуката ни би следвало да се нарича “Виквица”; има почти пълно съответствие между звука (вика) и символа-буквата, която го вика .
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.