Трябва да има Бог!

Жената срещу мен бе слаба, под средния ръст, с овехтели дрехи- навярно втора употреба и с къса кожена пола, която едва прикриваше кльощавите й бедра. Лицето й бе все още хубаво, похабено и порочно: Можеше да изглежда съвсем курвенско, ако не беше тази мека, едва доловима гладка, нежна и плавна част между малките и`уши и повехналите бузи, окръжаващи продълговатия му овал. Нежна, като че ли недокосната от годините част от лицето, запазила в него измамното чувство за изтънченост и наивност, която между другото, можеше да мине и за интелигентност, ако не бяха очите. Всъщност и очите също заблуждаваха, защото те: големи, тъмни и дълбоки с небрежно нанесен тежък грим, , щеше да изглеждат тъжни, ако в тях неочаквано не проблясваше пламъчето на този вече уморен, но все още натрапващо се хитър, нагъл и скандален тарикатски цинизъм, характерен за много опитните и печените в този занаят жени. Е, всъщност Данчето си беше проститутка! В днешно време, тя вече бе доайена на пруститутките в града. За нея по-младите й колежки говореха говореха с най- голямо уважение и респект за високия и професионализъм. Преди повече от двадесет години, тя бе една от най-известните и най-търсени проститутки от моряците – чужди и наши- от тираджиите, от докерите и от миньорите в общежитията.

Познавах я много отдавна (а и кой ли в града не я познаваше), още от времето, когато бе една от най-красивите проститутки в големия пристанищен град, и винаги съм смятал, че нейният външен вид отговаря да бъде предпочитана от по-висока категория клиенти. Но вероятно липсата на интелигентност, обилното присъствие на невежество, стряскащата порочност и откровената глупост бяха причина клиентите й да са все хора от втора и трета ръка. А и смехът й бе отвратителен и просташки… Висок, кряскащ, дрезгав и продължителен… Курвенски смях!… Е, тя си бе и такава! Неизвестно защо, мига, в който я видях отблизо, в мен се породи неприятно чувство на неприязън, презрение и донякъде отвращение, за което спомогна и обстановката на кафенето, което Данчето избра да определи срещата. Всъщност, след срещите ми с други проститутки, които интервюирах, дойдох с предварително отрицателна нагласа към личността на тази труженичка на платената любов, от която едва ли щях да науча нещо по-различно, от това което чух от останалите нейни съратнички. Общо взето банални разкази, във всеки от които преобладава

досадна, по ориенталски сладникава и сълзлива сантименталност. Оказа се; че винаги има някаква много тъжна и трагична причина, който да ги принуди да станат проститутки. Лъжеха, разбира се! Всички лъжеха! Нито една не си призна, че истинската причина да не работи почтенна работа е: мързел ,алчност към лесно спечелени пари, обикновен разврат и пълна липса на достойнство.Всички се изкарваха тъжни и изстрадали жиртви на обществото.Срещите ми с клошарите протекоха къде-къде по-ползотворно. Между тях, от време на време, се срещаха много интересни и колоритни личности, като понякога някои от т