Стойчо Тодоров

Разказ

Дългият летен ден на 1969 година

5.00(1 гласа)

Разказ

КОЛЯ

4.95(21 гласа)

Разказ

ПОСЛЕДНАТА ДЪСКА НА КОРАБА

4.93(873 гласа)

Разказ

ПЕЧЕЛИВШИЯТ ФИШ

4.92(184 гласа)

Разказ

НАРИЧАХА ТЕ КАСТОР

4.92(350 гласа)

Виж още

Трябва да има Бог!

Изповедта на една проститутка

4.97   (301 гласа)

Жената срещу мен бе слаба, под средния ръст, с овехтели дрехи- навярно втора употреба и с къса кожена пола, която едва прикриваше кльощавите й бедра. Лицето й бе все още хубаво, похабено и порочно: Можеше да изглежда съвсем курвенско, ако не беше тази мека, едва доловима гладка, нежна и плавна част между малките и`уши и повехналите бузи, окръжаващи продълговатия му овал. Нежна, като че ли недокосната от годините част от лицето, запазила в него измамното чувство за изтънченост и наивност, която между другото, можеше да мине и за интелигентност, ако не бяха очите. Всъщност и очите също заблуждаваха, защото те: големи, тъмни и дълбоки с небрежно нанесен тежък грим, , щеше да изглеждат тъжни, ако в тях неочаквано не проблясваше пламъчето на този вече уморен, но все още натрапващо се хитър, нагъл и скандален тарикатски цинизъм, характерен за много опитните и печените в този занаят жени. Е, всъщност Данчето си беше проститутка! В днешно време, тя вече бе доайена на пруститутките в града. За нея по-младите й колежки говореха говореха с най- голямо уважение и респект за високия и професионализъм. Преди повече от двадесет години, тя бе една от най-известните и най-търсени проститутки от моряците – чужди и наши- от тираджиите, от докерите и от миньорите в общежитията.

Познавах я много отдавна (а и кой ли в града не я познаваше), още от времето, когато бе една от най-красивите проститутки в големия пристанищен град, и винаги съм смятал, че нейният външен вид отговаря да бъде предпочитана от по-висока категория клиенти. Но вероятно липсата на интелигентност, обилното присъствие на невежество, стряскащата порочност и откровената глупост бяха причина клиентите й да са все хора от втора и трета ръка. А и смехът й бе отвратителен и просташки… Висок, кряскащ, дрезгав и продължителен… Курвенски смях!… Е, тя си бе и такава! Неизвестно защо, мига, в който я видях отблизо, в мен се породи неприятно чувство на неприязън, презрение и донякъде отвращение, за което спомогна и обстановката на кафенето, което Данчето избра да определи срещата. Всъщност, след срещите ми с други проститутки, които интервюирах, дойдох с предварително отрицателна нагласа към личността на тази труженичка на платената любов, от която едва ли щях да науча нещо по-различно, от това което чух от останалите нейни съратнички. Общо взето банални разкази, във всеки от които преобладава

досадна, по ориенталски сладникава и сълзлива сантименталност. Оказа се; че винаги има някаква много тъжна и трагична причина, който да ги принуди да станат проститутки. Лъжеха, разбира се! Всички лъжеха! Нито една не си призна, че истинската причина да не работи почтенна работа е: мързел ,алчност към лесно спечелени пари, обикновен разврат и пълна липса на достойнство.Всички се изкарваха тъжни и изстрадали жиртви на обществото.Срещите ми с клошарите протекоха къде-къде по-ползотворно. Между тях, от време на време, се срещаха много интересни и колоритни личности, като понякога някои от т

1234>>>

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020