Стойчо Тодоров

Разказ

Истинска история

5.00(2 гласа)

Разказ

Телефонни бъркотии

5.00(3 гласа)

Разказ

Ало!... Грешка моля!

5.00(3 гласа)

Разказ

ПОСЛЕДНАТА ДЪСКА НА КОРАБА

4.92(887 гласа)

Разказ

ЗИМНИ ЗАЛЕЗИ

4.92(13 гласа)

Разказ

ПЕЧЕЛИВШИЯТ ФИШ

4.92(191 гласа)

Виж още

Трябва да има Бог!

Изповедта на една проститутка

4.95   (330 гласа)
ях бяха сравнително интелигентни хора, загубили по една или други причини по-високия си социален статус. Неотдавна се срещнах с един капитан далечно плаване: една много интелигентна и колоритна личност, пропаднала до самото дъно на социалното сгромолясване, поради непреодолим алкохолизъм

 

Кафенето, в което седяхме, бе мръсно и студено, сервитъорката, която се оказа стара приятелка на Данчето, повлекана; масата с петна от размазан мръсен парцал, кафето отвратително, а и Данчето започна да ме отегчава с нейната тъжна история на своя живот. Нищо ново!... Така и предполагах! В един момент започнаха да се появяват трогателни монолози от латиноамериканските и турските сериали. Лъжеше отегчително и бездарно

Миг преди гневно и с досада да я прекъсна, тя все пак се усети, отметна дългия си в тъмно боядисан кичур коса и се засмя с дрезгавия си смях на изпечен пушач:

– Ти май никак не вярваш на това, което ти разказвам, а? – и се засмя- Шегувам се бе приятел!...

– Не ти вярвам, разбира се!… И не се шегувай!... – отвърнах й грубо. – Губиш ми времето с глупости. Ти какво, бъзикаш ли се с мен?!… Бъди достоверна. От време на време и аз пиша подобни сантиментални дивотии в някое женско списание, за да си вадя хляба, така че съчиненията, който ти ми развиваш, съвсем не ме впечетляват. Освен това те познавам отдавна и знам някой неща за теб, така че тези сантименти ще ги разказваш на някой друг. От теб искам да ми разкажеш всичко за себе си… Всичко!… Аз знам доста неща за твоето героично минало. Едно време славата ти се носеше из целия град и околностите, което стана причина да проявя интерес към твоята пъстра и богата с подвизи биография. Просто трябва да ми разкажеш подробности от твоя живот. Аз ще решавам, кое е съществено и кое няма значение. Плащам ти да бъдеш откровенна. Като те гледам, предполагам, че на твоята възраст тарифата ти ще е много евтина, и сама се досещаш, какви чудеса трябва да извъртиш на шофьорите по магистралата за тези пари…

Начинът, по който казах това, беше груб, брутален и циничен, но тя си го заслужаваше, след като ми загуби времето, докато ми наприказва тези глупости. А и изобщо не ми пукаше за нейните чувства. Лично аз чувствам отвращение и презрение към проститутките. Пък и длъжен ли съм проявявам уважение към една проститутка? Тя сама си е избрала този път! Изборът е нейн! За толкова години практикуване на тази древна професия, трябва да е притръпнала на подобно отношение

Данчето ме погледна някак странно, после се засмя, замисли се за миг, направи гримаса и зарови в пакетчето с цигари. Пръстите й слаби, сухи и набръчкани, нервно се сборичкаха, докато извадят цигарата. Запали от фаса на предишната цигара, дръпна дълбоко и докато гасеше угарката на старата цигара, примирено с дълбок дрезгав глас промърмори:

– Абе знаеш ти!… Нищо не знаеш!… Знаеш само, че съм курва!… Нищо не знаеш ти за мен… Но ще ти разкажа. Ще ти разкажа за мръсотиите в моя шибан живот!

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021