Стойчо Тодоров

Разказ

Истинска история

5.00(2 гласа)

Разказ

Телефонни бъркотии

5.00(3 гласа)

Разказ

Ало!... Грешка моля!

5.00(3 гласа)

Разказ

ПОСЛЕДНАТА ДЪСКА НА КОРАБА

4.92(887 гласа)

Разказ

ЗИМНИ ЗАЛЕЗИ

4.92(13 гласа)

Разказ

ПЕЧЕЛИВШИЯТ ФИШ

4.92(191 гласа)

Виж още

Трябва да има Бог!

Изповедта на една проститутка

4.95   (330 гласа)
икото преселение на селяните в Бургас. Когато доидоха от селата също си оградиха дворовете от плет.Наплодиха си животинки,: Всъщност в махалата, в която се бяхме настанили, всички бяха все от нашата черга. Все работяги. Имаше само две чиновнически семейства, които се големееха и не разговаряха с никого от махалата. Повечето от хората, които заварихме в махалата, бяха преселници от Тракия и от Лозенградско и те малко ни презираха от това, че сме селяни. Те пък, от своя страна, ставаха обект на подигравки от гражданите на по-централните квартали на града, които също им се подиграваха и ги наричаха манджури, или маджури. Не знам как е правилно… След време нещата се уталожиха. Повечето мъже работеха като докери в пристанището, като каруцари, рибари, или като работници в депото и във вагоностроителния завод. Все работяги! Като сега помня как се завръщаха работниците от завода, или от депото, целите черни и мръсни от сажди и от въглищен прах, или оплескани целите с боя и ръжда и се напиваха в кръчмата пред гарата… В махалата ни имаше също много турци, и цигани, който се турчееха, защото мислеха, че това е по-авторитетно, но си бяха чисти цигани, и редовно се биеха, или вдигаха сватби, траещи по цяла седмица… Абе всички бяхме на един хал! Улиците в квартала не бяха павирани, през зимата бяха кални, през лятото прашни; въпреки че през пролетта бяха много хубави, защото по тях израстваше трева и там пасяха коне и магарета, кокошки и гъски… Къщите не бяха водоснабдени, а на всяка пресечка имаше обща чешма, от където хората с кофи си наливаха вода за домакинствата. По домовете нямаше бани. Къпехме се веднъж седмично, като по цял ден чакахме да ни дойде редът в обществената баня, а ако не свариш, се къпеш у дома в коритото, или през някой друг ден от седмицата. Честитяхме си банята… Така живеехме!… Всъщност, тогава нямаше кражби. Хората почти не си заключваха къщите, а ако някой го правеше, обикновено си скриваше ключа на най-скришното място в къщата – под изтривалката за обувки пред прага на вратата, та никои да не може да го намери. Всички там си криеха ключовете

Бях в четвърти клас, когато ме записаха в кварталното училище. Още тогава започнах да се развивам по-бързо от другите момичета. Имаше по това време една игра?… Казваше се “дадаир”. Не зная какво означава тази дума, но играта бе нещо като жмичка, нещо като гоненица, криеница и други елементи имаше в тази игра. Някакъв сбор от много игри и много участници. Беше изключително интересна, продължаваше с часове и обхващаше голям район, на който ние предварително определяхме границите. Криехме се по вагоните на гарата, в камъша на езерото или в съблекалните на игрище “Локомотив”. Сега на неговото място построиха паркинг за големи камиони… Обикновено всички момчета се натискаха да участвам в техния отбор. Като се криехме, те уж случайно ме опипваха по гърдите и… и на други места. Аз се правех, че не съм ги усетила. Честно да ти кажа, никак не ми беше неприятно… Такава си бях!…

В шести клас м

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021