Стойчо Тодоров

Разказ

Истинска история

5.00(3 гласа)

Разказ

Телефонни бъркотии

5.00(4 гласа)

Разказ

Ало!... Грешка моля!

5.00(4 гласа)

Разказ

ПОСЛЕДНАТА ДЪСКА НА КОРАБА

4.92(887 гласа)

Разказ

ЗИМНИ ЗАЛЕЗИ

4.92(13 гласа)

Разказ

ПЕЧЕЛИВШИЯТ ФИШ

4.92(191 гласа)

Виж още

Трябва да има Бог!

Изповедта на една проститутка

4.95   (330 гласа)
е обезчести един осемнадесетгодишен съсед. Покани ме у дома си, уж да ми покаже някакви снимки на киноартисти, и ме изнасили. По-късно той влезе в затвора, но не за това, че ме изнасили. Всъщност, аз на никого не казах за изнасилването. Него тогава го вкараха за някаква кражба… На тринадесет години бях съвсем развита. С тънка талия, добре сложена и с големи гърди. Кой знае защо, ние, момичетата, които бяхме дошли от селата, израснахме все едрогърдести. Аз не правех изключение. Като вървях по улиците, на мъжете им потичаха лигите, когато ме гледаха. Бях много секси, както казват сега. На мен това ми бе много приятно и се държах доста предизвикателно. Изобщо имах всички данни да стана курва… От малка опознах секса! На гарата, близо до нашата къща, имаше едно отделение войници, които пазеха военната рампа. Постоянно бях при тях.Ние селските момичета, много харесвахме воиниците. Веднъж, когато старшината им го нямаше, те ме вкараха в караулното и всички ме изнасилиха! Как не умрях тогава, не знам?! Прибрах се в къщи цялата разранена и кървяща. Родителите ми искаха да съдят войниците, но нещата се разминаха някак си.Само преместиха войниците в друго поделение,а на тяхно място доведоха други. Когато се оправих, баща ми ме преби от бой.

Когато преминах в осми клас, един ден ме срещна една какичка. Тя имаше къща в по-старите квартали на махалата. Беше красива и винаги модерно облечена. Често ме срещаше, усмихваше ми се и ме поздравяваше. Говореха в махалата разни работи за нея. Но на нея не й пукаше. Беше много красива! Много красива!... Обличаше се хубаво, пушеше хубави вносни цигари и постоянно се возеше в леки коли. Тогава много рядко някой притежаваше кола и ако имаше такава, тя бе стара. Още от преди войната. Повечето си купуваха мотори. Вече се бяха замогнали малко. Построиха Нефтозавода и хората се замогнаха. Започнаха да си купуват мебели. Тогава за лукс се считаше в къщи да имаш голяма разтегателна маса и бял кухненски бюфет. Да знаеш какви опашки се виеха, за да си купят бял бюфет и разтегателна маса. Купуваха си и канеха гости, да им видят бюфета и масата: Повод за мъжете да се напият. А те всички бяха еднакви… Бели! Но връх на имотност бе да притежаваш мотор. Купуваха мотори като луди. С кошове, без кошове, мъжете бръмчаха по улиците и се перчеха, на кого моторът е по-мощен. Още ми е смешно като си спомня как те избутваха моторите от дворовете, облечени в дълги черни мушами, или с черни кожени якета, а след тях тежко и важно пристъпяха съпругите им, навлечени с анцузи. Закопчаваха на главите си каските, черни кожени каски, които представляваха нещо като наредени една до друга дебели свински наденици, обвити с кожа. Наместваха на седалките огромните си селски задници и моторите отпрашваха по улицата. А сред тях, сред пушилка и прах с крясаци и лай, хвърчаха и бягаха уплашени кокошки, патки, кучета и котки… Много смешно беше!… Дааа!… Е, както ти казах, един ден ме срещна тази какичка, заговори ме много любезно и между другото ми каза, че

<<<2345678>>>

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021