Мирослава Атмаджова

Разказ

Другата жена

4.87(1494 гласа)

Разказ

Извън закона

4.86(14 гласа)

Разказ

Летящият москвич

4.50(18 гласа)

Разказ

Момчето, което обичаше махи-махи

2.74(419 гласа)

Разказ

Обратен полет

2.66(659 гласа)

Виж още

Разказвачката на истории

4.84   (19 гласа)
, знаеше, че няма да завари турски харем под семейния покрив, нито следа от чуждо червило по яката на ризата му. За сметка на това мъжът й постоянно намираше авторски начини да я изненада. Така стана, когато забрави, че е оставил запалката върху зареденото турско чудо в хола. Сети се едва след като драсна първата клечка кибрит. Последва такова чудо, каквото печката им не беше виждала. За щастие, малката експлозия в средата на кухнята на Мариана завърши само с няколко опърлени вежди и кисели погледи над супата на вечеря. Подобна беше историята и със слепия таралеж, който мъжът й донесе отнякъде в тенекиена кутия и изсипа под масата. Точно когато семейството оплакваше тежката съдба на бодливата животинка, таралежът се протегна, отвори очи и повърна на килима. Оказа се не толкова сляп, колкото заспал. Добрите намерения на мъжа й бавно, но сигурно разрушаваха къщата и Мариана често се шегуваше, че у дома го играе съпруга, лична охрана и сотаджия. Хронометърът й затиктака по-силно.

- Мари, влака!

Кудкудякащите й колежки вече бяха потънали в тълпата, скупчила се нервно около предната врата на влака. По коловозите всички бързаха, сякаш се опасяваха, че машинистът ей сега ще викне „Изиграх ви!“ и ще подкара композицията към залеза, а те ще си останат край релсите. Вдигнала понамачканата си пътна чанта, Мариана се насочи към трите жени, които упорито махаха към нея. Колкото и да я изнервяха с шумното си енергично бърборене, не можеше да си представи живота без тях. Възможно ли е да обичаш някого, който те побърква? И още как.

Няколко удара по рамото, настъпвания и препъвания по-късно Мариана се беше докопала до спалния вагон с приятелките си. Хвърли чантата си на леглото и директно падна по гръб на подозрителен дюшек с още по-съмнителен мирис.

- Събудете ме другата седмица.

Кискането от съседното легло означаваше, че бременната Ани се чувства по същия начин. Като най-общителния, напорист и географски ориентиран член на колектива им, Ани първа от четирите се ориентира и към семейния живот. Беше обявена за категоричен водач на групата при всяка командировка, за да е сигурно, че ще се озоват в правилния град и всичките ще успеят да се върнат обратно. Момичетата я познаваха достатъчно добре, за да знаят, че докато кръглият корем й позволяваше свобода на движенията, Ани щеше да пътува с тях. Не изключваха и възможността бебето да се роди в някое тясно купе, а първите му думи да бъдат „Хайде, че закъсняваме!“.

- Не може. Утре имам билети за театър – измърмори Катя, ровейки из джобовете си.

Колежките й размениха по един безмълвен, но съдържателен поглед.

- Ако си мислиш, че културните ти мероприятия ще ме трогнат, жестоко се лъжеш.

 

- Не става въпрос за култура. Платила съм двайсет и пет лева.

Трите се разкикотиха. Напук на повечето стереотипи, младите жени се запознаха на работа и взеха, че искрено се харесаха. Ани беше здравомислещата майка-орлица на групата, ведра, пъргава и

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021