Мирослава Атмаджова

Разказ

Другата жена

4.87(1494 гласа)

Разказ

Извън закона

4.86(14 гласа)

Разказ

Летящият москвич

4.50(18 гласа)

Разказ

Момчето, което обичаше махи-махи

2.74(419 гласа)

Разказ

Обратен полет

2.66(659 гласа)

Виж още

Разказвачката на истории

4.84   (19 гласа)
винаги пълна с енергия. Като бременна батерия, шегуваха се останалите. По-възрастната Катя прикриваше несравнимо чувство за хумор с толкова намръщена физиономия, че ако не я познаваха, момичетата направо щяха да се плашат от нея. Най-малката в компанията, нестабилно стъпила на прага на 20-те си години, беше Тони. Още в началото на дружбата им тя даде да се разбере, че слушалките й не са аксесоар, а орган, и от тяхното местоположение зависи дали ще участва в разговора. Сега беше изпружила крака върху крайното легло, забила нос в телефона, а от ушите й тихичко се лееха познатите басови ритми. Мариана пък така и не успя да определи своето място в групата. Понякога й се искаше да попита някое от момичетата коя е нейната характерна особеност, но страхът я спираше преди да е успяла да формулира въпроса. Не се боеше толкова, че ще я обидят заради характера или личността й. Страхуваше се, че няма да имат нищо за казване.

Нервният шум на тълпата се беше променил и сега вълнението се усещаше из целия влак. Толкова много сърца туптяха в очакване да тръгнат на път, че развълнуваха и самата машина. Закъснели пътници се качваха задъхани в последния момент, строга кондукторка правеше финална обиколка из всички купета, а няколко неуморни малчугана вече препускаха из дългия коридор. Последна цигара на перона и нощният влак за София отпътува с тракане.

Мариана се облегна на стената. Навън мракът отдавна се беше сгъстил и от прозореца надничаше само собствената й уморена физиономия. Големият недостатък на нощния преход беше, че минаваха покрай всякакви разкошни пейзажи без да могат да ги видят. За сметка на това успяваха да се наспят, а когато си по-близо до трийсетте, отколкото до двайсетте си години, трудно някой храст ще измести здравия сън. Мариана би жертвала едно наспиване, ако можеше да поразгледа света около релсите.

- Може ли да размишлявате за живота на тъмно, или за това ви трябва лампата? Някои от нас искат да спят – скара им се Катя и се зави презглава. Умението й да спи по всяко време и навсякъде наистина беше впечатляващо.

- Виждала съм те да спиш в ресторант, на пейка и на стол – възрази Ани.

- И под същия стол малко по-късно – добави Мариана с половин уста, докато ставаше да изгаси лампата.

- Това не означава, че не съм чувствителна към светлината.

- Поне към нея си чувствителна – заяде се Ани.

- Може би ако се замисляхте малко повече за околните, нямаше да има нужда да ви моля да загасите лампата.

- Не беше молба, а изръмжаване.

- Още не си ме чувала как ръмжа.

Мариана можеше да остане за дебата, но вече знаеше края. Колкото повече се приближаваха към дома момичетата, толкова по-дребнави и раздразнителни ставаха. Поне по веднъж на връщане от командировка намираха за какво да се счепкат. В епицентъра на урагана се озоваваше някоя дреболия като лампата, вратата, куфарите или нечии обувки, изритани не където трябва. Мариана се познаваше добре - останеше ли в купето, рано и

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021