Мирослава Атмаджова

Разказ

Другата жена

4.87(1494 гласа)

Разказ

Извън закона

4.86(14 гласа)

Разказ

Летящият москвич

4.50(18 гласа)

Разказ

Момчето, което обичаше махи-махи

2.74(419 гласа)

Разказ

Обратен полет

2.66(659 гласа)

Виж още

Разказвачката на истории

4.84   (19 гласа)
ли късно щеше да се намеси в скандала. Това пък щеше да влоши нещата и вместо всичко да приключи в следващите десет минути, караницата можеше да се проточи до среднощ. Подмина ключа на лампата и с решителна стъпка се озова на коридора.

Мигновено съжали. Климатът във влака отново се беше променил и на коридора цареше почти пълен мрак. Само тук-там някоя лампа още светеше, за да води пътя на прекалилите с минерална вода преди лягане. От досегашната врява не беше останало нищо. Децата, които препускаха в коридора, отдавна бяха насилствено прибрани по купетата си, нацелувани и разпределени по леглата. Намръщената кондукторка сигурно беше видяла, че няма на кого да се сърди, и също се беше изчезнала някъде. Чуваше се само приспивното тракане на машината, което унасяше и пътниците вътре.

Прозявайки се, Мариана тръгна безцелно по коридора. Зловещият полумрак никак не й хареса, но и не искаше веднага да се връща в купето. Искаше да е у дома. Отново се опита да си представи как изглеждат къщата, мъжът й, кухнята, липите, когато нещо се размърда на тъмния под. Мариана нямаше време да разсъждава дали вярва в призраци, защото в този момент беше сигурна, първо, че те съществуват, второ, че има един във влака, и трето, че тя всеки момент ще умре. Пое дълбоко въздух и стисна устата си с ръце. Това беше краят, значи. Да оцелееш безпроблемно двайсет и осем години през смяна на правителства, инфлация и коронавирус, само за да ти види сметката един таласъм в БДЖ.

Таласъмът издаде неопределен звук и се надигна от пода.

- Божичко, идва към мен.

- У меня все болит – каза призракът, разтривайки едното си рамо.

На оня свят нямат обезболяващи, помисли Мариана. Докато успее да се опомни, призракът се беше изправил и продължаваше тихо да се оплаква на руски от рамото си. Зле осветеният коридор разкриваше очертанията на дребна фигура с рокля.

- Прости, че уплашила тебя.

Извинителният момичешки глас сякаш зашлеви Мариана и за първи път през последните десет секунди тя допусна, че може би това не е таласъм. Силният руски акцент на момичето го караше да звучи още по-реално и безопасно.

- Не, аз съм си виновна. Защо си на коридора?

- Без билета.

В осми клас Мариана трябваше да избира дали да се запише или в руска, или във френска паралелка. Париж наклони везните и в продължение на няколко години ученическият й живот преливаше от кроасани, шансони и раирани баретки. В мечтите си се виждаше като изискана французойка, кацнала на брега на Сена с модно списание и чаша кафе. От Париж я делеше само едно – трябваше първо да завърши гимназия. Това ограничение я влудяваше и тя броеше дните, когато ще може да излети на свобода към звънливия тротоар на Шанз-Елизе. Мислеше двайсет стъпки напред и си приготви план за действие за всяка дреболия, което теоретично би могла да я спре. И все пак не можа да предвиди всичко. В една прекрасна пролетна сутрин получи отличната си диплома и до края на деня желанието й за Париж

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021