Борислав Ненов

Разказ

Новите къщи, старите гробища

5.00(1 гласа)

Разказ

Полунаглас

5.00(1 гласа)

Разказ

Баба на Илинден

5.00(1 гласа)

Разказ

Наглеждане на мъртвите

5.00(1 гласа)

Разказ

В очакване на Кет Балу

5.00(1 гласа)

Разказ

Гилотината на любовта

5.00(1 гласа)

Виж още

Сняг за утре

4.94   (109 гласа)

Снегът е сякаш поръчан за зимната ваканция, изсипва се ненаситно над Бъта и прави селото още по-красиво и уютно.

Тя е пристигнала от Пловдив, преди доста години и нейният баща, както и моят, са хванали пътя за големия град и се връщат в родното място един-два пъти в годината.

Ако те не дойдат - хлябът и в града трябва да се заработи - то децата не пропускат ваканциите, за да се порадват на педагогиката на бабите.

През зимата бабите се въртят повече из одаята и току притурят по някоя цепеница в печката, на която къкри зелето, омешано с кървавица.

Махленският женски парламент се е събрал на топло и пахарката с мискетово вино обикаля от време на време компанията, защото устата пресъхват, докато хвалят децата си или пък бистрят как Гого от горната махала гонил снощи с брадвата жена си.

Снегът не спира, той вероятно се досеща, че ваканцията е само две седмици и е грехота баирите над Бъта да са голи и треперещи от студ.

Тя няма да стои дори и седмица, но нощните разходки до мегдана и обратно водят баба ми до повишена бойна готовност.

Момичето е хубаво и умно, но трябва да бягаш надалеч, защото в джинса им върлува болест и на ранни години още стават нефелни, нарежда баба ми, разбрала, че пак се готвя да кръстосвам улиците с гимназистката от Пловдив.

Тя не подозира нищо- събира снежинките в дланта си и се учудва, че те изчезват, въпреки старанието и да ги опази в юмручето си.

Къде да отидем?, пита тя, защото е Ивановден и по улиците щъкат твърде много хора, които непременно ни оглеждат, а някои и директно питат чии сме и откъде сме.

В Бъта е така - докато кажеш Добър ден, трябва вече да обясняваш на кого си син и какво правят вашите по Ямбол и как е онова момче, дето служи на Червен баир.

Ако не отговориш изчерпателно, е белег на отвратително възпитание и утре, когато пахарката почне своята обиколка из собата, ще те разнищят до девето коляно.

Те и иначе ще те разнищят, ала това е положението - алиенацията изобщо не е стигнала до селото, тукашните баби не бързат през зимата за никъде и като притурят още някое дърво в печката и хванат хурките, могат да откарат чак до смрачаване с приказките.

Не е за ходене по баирите, затова я водя у Марин Джимарата, който е стегнал старата къща и там си правим купоните.

Тайфата е в пълен състав, но те не я познават и трябва менчето с вино да направи една-две обиколки, докато си върнат гласа и картината.

Сетне ще се вдигне олелия чак до Калето, ще се пуснат лафовете на Шкумбата от стария, измъчен касетофон, ще се повикат сестри и братовчедки, за да е пъстра компанията, в която по принцип дамско присъствие не се допуска.

Направили са изключение заради мен, но такова е старото приятелство- изисква жертви.

Вече към полунощ пак ще почнем да кръстосваме улиците, снегът ще се опитва да заличи Бъта, къщите му, улиците, хората.

Безумно красиво е и тя дори е успяла да събере сняг в шепите си.

Ще го

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020