Елена Диварова

Поезия

Болярската къща

4.86(199 гласа)

Поезия

Ex oriente lux *

4.84(137 гласа)

Поезия

Рамка на картина

4.80(5 гласа)

Поезия

Диагноза

4.75(4 гласа)

Поезия

Обратно на часовниковата стрелка

4.67(36 гласа)

Поезия

Японското стихотворение

4.58(12 гласа)

Виж още

Да мине царят

4.91   (11 гласа)

Кральо-портальо,

отвори порти,

да мине царят –

      царят господарят…

Напяваме и обикаляме в два симетрични кръга. Това сме ние – децата от махалата. С вдигнати ръце правим арка – портал, през който да мине поредното дете, което на свой ред за няколко мига е цар. Не осъзнаваме древния смисъл, но го носим в себе си и следваме идеята за кръга, защото кръгът е всеобщ модел, той е слънцето, хлябът, той е змията, захапала опашката си, той е времето, което е и не е. Всички заедно повтаряме древни броилки, напеви, думите се променят, на мястото на едната идва друга, едва ли е останала някоя дума от тези игри отпреди хиляда, две хиляди, три хиляди години… Но целта е същата. Да си част от кръга, да минеш през портала – от другата страна, в другия свят, да се промениш, да се преродиш, да възкръснеш.

…лъжичка, паничка,

тенджера, капак,

по-хлу-пак! –

завършва поредният кръг, поредното завъртане, двама по двама правим обръч със своите два чифта ръце, затваряме го и го разтваряме, затваряме го и го разтваряме…

Времето е и не е. Напяваме, наричаме и броим годишните му кръгове, които се вият по площада – сватбени хора, празнични хора, зимни и летни. Ние сме същите онези хора, които преди хиляди години въртяха колелата на хората, на колесниците, на водениците. Ние сме същите деца. Събираме и въртим живота си: „…лъжичка, паничка, тенджера, капак, по-хлу-пак!“ И захлупваме времето! То е това, което сложиш в гърнето. Ако нищо не сложиш – няма време. Няма портал, няма цар. И децата пак тичат, бързат да играят, хващат се за ръце и правят кръг, правят свят, коронясват. Те не знаят колко е важна тази работа. Не знаят ли? Пеят, броят, наричат, раждат времето, което изчезва и пак се появява в думата, в обръча от два чифта ръце. Кавал и гайда, тесла, отвес, вретено, кука и канатица, две стъпки, три. Време! Ври мигът – идва, отива, вретеното се върти, „На ти, врано, млечен зъб, дай ми железен!“ Връщаш се оттам, накъдето съм се запътил аз, а децата растат, стават родители, редят песни, строят, плетат и раждат. „Отвори порти да мине царят!“ Ти, владетелю на миговете, господарю на тук и отвъд, отвори сега портите, пусни ни да пресечем реката на забравата и като хванем за ръка другия, с него да излезем на светло. Отвори ни слуха да чуем онази песен, която връщала мъртвите. Повикай ни и ние ще се отречем от илюзиите и ще дойдем при тебе, ще седнем кротко в краката ти да слушаме и да чуем как пониква поредният кръг; ще седнем кротко в краката ти да слушаме и да чуем кои сме и защо сме; ще седнем кротко в краката ти да слуш

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021