Борислав Ненов

Разказ

Новите къщи, старите гробища

5.00(1 гласа)

Разказ

Полунаглас

5.00(1 гласа)

Разказ

Баба на Илинден

5.00(1 гласа)

Разказ

Наглеждане на мъртвите

5.00(1 гласа)

Разказ

В очакване на Кет Балу

5.00(2 гласа)

Разказ

Гилотината на любовта

5.00(1 гласа)

Виж още

Парченца от България

4.97   (3485 гласа)
природата и бе дала схватлив ум, та не и личеше този образователен пропуск.

С парите се оправяше без грешка и знаеше триста номера, за да изкара месеца, без да влезе в тефтера за вересии на кварталното магазинче.

Други много бяха чели, а висяха на тефтера с месеци, та се налагаше да заобикалят през две улици, за да не попаднат в лапите на намусения бакалин.

В Малко Шарково читалище нямаха - със сигурност и сега нямат - но пък голяма част от къщите в селото бяха изкупени от чужденци.

Не го казваше баба Стоянка от Горната махала, а кметицата на селото, разтропана жена, която обаче добавяше, че новите собственици на къщите тъй и не се появявали.

Няма прокопсия от такива ингилизи, чувам думите на кмета на село Каменец, Стралджанско, при когото с колежката ми сме се тропнали в един отвратително дъждовен ноемврийски ден.

Дали от времето, дали от други кахъри, кметът не беше хич на кеф, щом станеше дума за англичаните под негова опека.

”Почват да пият от заранта, сетне сменят кафенето и продължават до късния следобед, че и до вечерта”, описваше ябанджиите първият човек на Каменец.

И добавяше, че някои от тях все пак засадили зеленчуци, ама те дори презрели , а поданиците на кралицата тъй и не се сетили да откъснат поне един домат.

В село Дряново, община Тунджа, товарим дърва на камиона, а един от съседите се навърта край двайсетината си патки, ама го дъни скуката и се присламчва, та лаф да стане.

Юли е, жегата е почти убийствена, а и таксито цъка ли цъка и парите вървят, но давам едно ухо към приказливия местен юнак.

Имаме няколко англичани, ама аз не зная техния език, те пък не знаят нашия, та трудно върви приказката и добре, че е ракията, за да се разбираме.

Тъй ги нарежда нашенецът и излиза как единият ингилизин бил летец, дошло му времето за пенсия и той къде-къде, та в Дряново си харесал място за старините.

То за старини не може да иде реч, тъй като той нямал и петдесет години, ама дърпал по един литър ракия всеки ден, та може и наистина тук да остарее.

Гробищата на Дряново не са далеч, все още личат паметни плочи, въпреки че няма как да се скрие-там рядко стъпва човешки крак.

Такива са вече гробищата по много от българските села- като няма хора, дори и цигани не се въртят край гробовете, защото нито раздавки има, нито вино се прелива, нито пък някакъв друг кяр може да падне.

…Йоаникий, митрополитът сливенски, е прочел словото си, официалната част от неговата работа е отхвърлена, той си слага очилата, обляга се на пастирския жезъл и продължава да говори:за долината на скръбта, за любвеобилието, за небесните пътеки.

Владиката скоро навърши 70 г., ръцете му са почти прозрачни, много тънки и много сбръчкани.

Той не гледа вече нито към официалните лица, нито към паството, а към земята и същевременно към небето, където неотдавна се е преселил неговият приятел старозагорският митрополит Панкратий.

Йоаникий нито бърза, нито

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021