Златомир Златанов

Поезия

На гроба на Пеньо Пенев

4.98(42 гласа)

Поезия

Нощни плажове

4.95(81 гласа)

Виж още

Опит върху Орфей и Христос

5.00   (1 гласа)

Митът за Орфей и Евридика – къде е хватката тук? Със забраната да се обръща назад Орфей се подсигурява с имагинерна власт над смъртта, макар и в негативен аспект.

Ако не се беше обърнал... но той се обръща и престъпва забраната.

Хватката е в наложената забрана, препятствие. Лакан не обяснява ли по същия начин забраната за инцест?

Митът е картина на репресирани означаващи.

Какво е репресираното тук? Абсолютната непреодолимост на смъртта, какъвто и detournament да си въобразим чрез забрана или нещо друго, както и да хитруваме...

Силата на фалшивото постановява липсата на необходимо битие.

Смъртта е безответното Едно, без което няма истинска иманентност.

Терорът на Едното, в който светът опустява.

Как е при Христос? Там няма дори препятствие, забрана, условие.

Христос възкръсва безусловно, без наложено условие.

Малка секта, маргинален водач сякаш avantlalettre претърпяват произволната процедура на Предестинацията.

Ако Орфей е модерността,  Христос е постмодерен.

Каква е разликата между модерност и постмодерност?

Да вземем Смърт във Венеция и  Лолита

И в двете става въпрос за weird секс-връзка.

Но при първия случай тя само е платонична и условна, а във втория – изконсумирана.

При Орфей победата над смъртта  е прекратена поради някаква нелепа причина, при Христос – победата е изконсумирана безпричинно.

Философите са пленници на Корелата, както се изразява Мейясу.

С Христос светът без да подозира прегръща своята контингентност вместо етерналистката идея.

Безусловно възкръсналият Христос е абсолютната невъзможност за необходимо битие.

Ако не беше изпълнено пророчество на Вехтия Завет, Христос сигурно щеше да е първият антикорелационист.

Само че ако Христос е заложен в Завета, тогава нещата се преобръщат и постмодерното предхожда модерността, както дигиталното – аналоговото.

Но някой quodlibet бодхисатва не е ли по-сполучливо въплъщение на принципа на не-разум, както е формулиран от Мейясу?

Изпълнил всички условия за просветление и консумиран път към Буда, бодхисатва се задържа отсам в света на  Самсара, за да помага на останалите. Обвързан без да е обвързан в корелационисткия кръг.

Самсара е Корелата, приют за глупаци по логиката на Мейясу, но какво ако именно тук е залогът на безкрайното, както твърди неговият ментор Бадиу?

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020