В пет литра събирам тревогата земна

Цялата земна тревога
ли искаш аз да поема?
Не мога!
Недостатъчен е обема
на съда, в който трябва да я събирам:
пет литра /и малко/ в минута.
След това Сърцето ще колабѝра,
а аз ще се срутя.
Затова днес съм разстро̀ен.
Ще бъда и утре, и в други ден,
защото – и света ми е тро̀ен:
за бъдещ, сегашен и минал кроѐн.
И не знам накъде да поема,
за да нямам тревоги?
От тях трудно в ръце ще се взема,
а и те са тъй бързоноги.
Но... къща мога да построя:
важно е в този Живот,
дори в нея дните си да броя
и тавана да ми е небосвод.
А ти ме питаш: „Защо ли нагласям
за подпора в дома си дърво криво?”
Едва го понасям!!!
Но… било е някога жѝво...