Борислав Ненов

Разказ

Полунаглас

5.00(1 гласа)

Разказ

Баба на Илинден

5.00(1 гласа)

Разказ

Наглеждане на мъртвите

5.00(1 гласа)

Разказ

В очакване на Кет Балу

5.00(1 гласа)

Разказ

Гилотината на любовта

5.00(1 гласа)

Разказ

Смъртта - краят на ваканцията

5.00(1 гласа)

Виж още

Новите къщи, старите гробища

5.00   (1 гласа)

Докато Пияната Добра обикаля по къщите, за да изкрънка от някъде чаша вино, Данко Щурото се е появил на мегдана незнайно откъде и вече се оглежда за работа.

Данко, за разлика от Добра, бачка.

На тоя ще отнесе чувала с дините, на другия ще помогне като се връща от мелницата, на третия ще даде рамо за камъните, дето се кани от двайсет години да ги махне от двора си.

За помощта на Данко дават или някоя стотинка, или чашка ракия, въпреки че всички в селото знаят, че Щурото не бива да пие.

Не бива, ала какво има най-често в една селска къща - вино и ракия, сухата пара все си е кът.

Или пък отива за втория етаж на новата къща, в която старите бътовци никога няма да заживеят, но ще дундуркат надеждата, че децата им могат да се завърнат от Пловдив, София или Пазарджик.

Рядко се завръщат.

Големият град ги примамва в утробата си, а споменът за гюбрето е силен и младите не желаят и те да ринат на добитъка.

Те, младите, ще дойдат в средата на ноември, когато почват да се колят прасетата и в двора на всяка къща настъпва голямата суетня-дали ще дойде колачът навреме или ще се окаже, че снощи го е подмамил някой друг, ще има ли хора да поемат след това прасето и да го разфасоват както му е реда.

Истински колач не се намира нито бързо, нито лесно-работата е тънка, иска усталък, а навалицата из сутрешния двор е повече за веселбата около трапезата.

И Пияната Добра, и Данко Щурото в такива дни не се появяват из селото.

По техен си начин са разбрали, че дразнят хората и си кротуват.

Добра си стои в къщи, докато Данко няма дом и пази паметника на мегдана.

Там, на мегдана, спират автобусите и все ще слезе някой бътовец, акран на Данко, дето живее надалеч и ще даде на набора си я лев, я два.

Съученици сме ние с Данко, знаем се от първи клас още, казва баща ми, а Данко се е ухилил и ломоти нещо радостно и припряно, с което потвърждава пребиваването си на училищния чин.

Сетне ще загребе с шепа от предложената му Стюардеса, но парите няма да приеме, а ще ни придружи до дядовата къща, където- няма как- баба ще му сипе чашка от скоросмъртницата.

Съученикът на баща ми се е трогнал до сълзи от ихтибара и няма никакво намерение да мърда, ала го виждат хлапетата от махалата и почват да го дразнят.

Тогава Данко хваща първия попаднал му камък и хуква да ги гони, игра, която се повтаря всеки ден и е жестока, ала децата не могат да разберат това.

Поне до момента, в който ги видят бащите и им забършат по един шамар.

Виното и ракията са станали преди да дойде реда на прасето.

Младите не са били нито на гроздобера, нито на ферментацията на джибрите, когато час по час възрастните прислушват сърцето на гроздето.

Нямало ги е и сетне, когато идва нощното бдение на ракиения казан, където се ходи по списък, тъй като селото е голямо и трябва да има ред.

Новите къщи и досега са без обитатели на горните етажи, а в някои от тях хората така

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020