Привлича ме греха по убеждение

5.00   (4 гласа)
Мислех, че деня добре е минал,
понеже чувствах в себе си утеха,
а и виждах слънцето изстинало
да съблича дневната си дреха.
Но край мене в дълги върволѝци
закръжѝха стари прегрешения
и със очите си на нощни птици
се оглеждаха за нови изкушения.
И страстите ми вдигаха си манастири
и в тях се гънеха в поклони,
от пречистващи отпивайки потѝри,
за да приличат на църковните икони.
А жените – в този ден безгрѐшници,
измиха съвестите си със бяла пяна,
пристъпиха към непока̀йните си дрешници
и заключиха там девствената си премяна.
Подражаваха на слънцето, което се събличаше,
но то го вършеше по задължение.
В тях друго нещо ме привличаше:
греха по убеждение.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020