Красимир Кривчев

Поезия

ЛУННОТО ЕВАНГЕЛИЕ

5.00(2 гласа)

Поезия

БЕ САМОТА, УПЛАШЕНА ОТ МРАКА

5.00(2 гласа)

Поезия

НЯМА НИЩО СЛУЧАЙНО

5.00(2 гласа)

Поезия

ВЕЧЕРНЯ БИЕШЕ СЪС ТОН НА СТОН

5.00(1 гласа)

Поезия

СТРАШЕН Е ГОСПОД; БОГ Е МИЛОСТИВ

5.00(1 гласа)

Поезия

ЗАКЪСНЯВАЩ НА ШЕМЕТЕН КОН СЪМ

5.00(2 гласа)

Виж още

Винаги ще бъде час за вишни

4.78   (27 гласа)
Сладко-кисел е вкуса на утрото
във вѝшневата ми градина рано.
Но към нея портата е бутната:
Сърцето ми е неразбрано
и не трае зад костта нагръ̀дна.
Цяла нощ било е сред дърветата,
без да помръдне,
вслушано как зреят плодовете.
То никога не ме оставя жаден
и – стига ли ми кръв? – все пита;
но Времето ми е във цикъл гладен
и в непрекъсната недонасѝта.
Сърцето ми от него не странѝ,
а търси по-подмолна допирателна:
и остро да го наранѝ,
и да открие мека форма звателна,
различна от протяжното му име,
до днес останало непроменено...
Но малко ли невзрачни хора има
със имената на вселени?
И забравило болежките телесни,
качѝло се на стълба от желание,
Сърцето къса вишни пресни
/смисъла на тяхното съществова̀ние/,
та Времето секунда да се позабави,
избирайки си ален сноп…
Тогава и Сърцето ще направи
своя окончателен синко̀п.
Това е знак, че вече съм Оттатък.
Измѝслена ще ме обгърне тъмнина,
както невѐжите наричат мрака:
обикновеното отсъствие на светлина.
Но пак ще търся дребното си цвете.
Голямото и тука е за големѐц
/а може и да вземе двете/.
На мен ми стига син синчѐц
и край него ще полегна.
Няма да го късам. То е ясно.
От тежестта ни почвата ще слегне,
предлагайки ни второ ло̀бно място.
Но каква е тази дума – „ло̀бно”?,
безпросвѐтник местен ще попита.
Обяснявам: „Ще си пръсна чѐлото беззлобно,
тъй като съм любопитен.”
Сигурен съм, че и тук е час за вишни
и е възхитѝтелен света.
Но пазя навиците си предишни

и ще търся следваща врата.


Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021