Борислав Ненов

Разказ

Новите къщи, старите гробища

5.00(1 гласа)

Разказ

Полунаглас

5.00(1 гласа)

Разказ

Баба на Илинден

5.00(1 гласа)

Разказ

Наглеждане на мъртвите

5.00(1 гласа)

Разказ

В очакване на Кет Балу

5.00(2 гласа)

Разказ

Гилотината на любовта

5.00(1 гласа)

Виж още

Престъпно хубава

4.92   (49 гласа)
влачат и него по съдилищата, ако делото успее.

Пред самия вход настъпва типично българска суматоха и повечето от четниците потъват из сянката на близките дървета.

Това е най-трагичната грешка, защото сме на края на Дунава и не мисля вече за никакво отстъпление.

Момичето е еталон на добрите нрави, прилежно си чете лекциите в стаята и се появява на вратата по пеньоар.

Оттам насетне е толкова просто, че покрилият се в сянката на дърветата взвод няма време да види как профучава таксито с похитената.

Христо Марков не само отваря щедро апартамента си, а и тутакси носи за прочит Мъжки времена на Хайтов, докато другите разливат ракия за успеха на начинанието…

Сетне ще ни влачат по участъци и по следователи, Антон Баев ще пише постоянно библиография за своята, за нашата постъпка, а срещите ни с адвокатите показват това, за което си мислех, докато залезът потъваше в косите на жените в Бъчвите.

Отвличане на лице с цел брак, затвор от три до пет години.

Наказателният кодекс е лапидарно четиво и оставя много време за размисъл.

Страшно много време.

Вуйчото на похитената се оказва не просто доцент по физика, а шеф на профкомитета в Университета, и бил мярка за лошотия - един Геш.

Смехът на нашите преподаватели за цялата история с нищо не променя обвинението и приключването на Алма матер сякаш се отлага за дълго.

От три до пет години…

Някой от старите авери разказва, че Бъчвите вече не съществуват, жена ми изумено чете по сайтовете за някогашното ми деяние, а аз излизам на двора да поема въздух.

Вечерта е пак с бомбе, както беше в оная пловдивска и майска вечер, но из краката ми се мотаят домашните котки.

Ако хвана влака в осем, дали няма към 12 да съм там и да се закачим за последната прашинка на нощта.

Дали оная жена е все така престъпно хубава и живее все така изкусително близо до Бунарджика.

От три до пет години.

Майната му, живея много повече на свобода, а гледам всекидневния парад на парвенютата.

Или всичко е изкълвано в здрача и няма нищо, нищо, нищо.

Поетите мърморят над вечерните илачи, Войската е абдикирала и чака жалките си пенсии.

Влакът е във осем.

С такси ще стигна във 12 пред вратата и.

И тя ще бъде хубава.

Престъпно хубава.

Господи, не ми отказвай последните илюзии.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020