„Змията“ от Антон Баев – кръговратът на човешкия живот

ва с ръка. Чак когато героят губи завинаги  любовта си, ще се запита сериозно за това, което е единственото сигурно нещо в целия човешки живот. В края на разказа авторът отново ни връща към неговото начало. Спас вече е босоног, мършав старец, който сякаш се страхува от миналото и спомените си, но в същото време у читателя се създава усещане, че героят се опитва да върне загубеното. Авторът е „затворил“ пътя на героя в композиционна рамка. Разполагането на художествения материал  също е белег за кръговрата на живота.

Ухапването от змията  се оказва съдбоносно за Спас. То буквално чертае живота му от този момент нататък.  В митологичните вярвания змията е амбивалентен символ, означаващ едновременно знание, сила, мъдрост, но и коварство, смърт, тъмнина. В християнството  тя е изкусителката, която ще прогони хората от Рая. В разглеждания тук разказ змията по-скоро олицетворява мъдростта, а също и кръговрата на живота, тъй като героят два пъти се среща с нея, докато е навита на кълбо.

Змиите в разказа са три, като накрая се говори за внучка или пра-внучка на втората  - отново знак за повторяемостта на случките в живота. В творбата змията и жената са взаимно свързани образи. Влечугото води Спас при жената, с която ще споделя живота си, която ще го дари с деца и ще продължи рода му. По тази причина, когато Росица умира, героят си взима змия, за която да се грижи. Докато върви обратно по пътя си, той я носи със себе си. Стигайки до мястото, на което преди му се е случило съдбоносното ухапване, Господов среща трета змия  и я настъпва умишлено. Може да се каже, че второто ухапване също е съдбоносно. То го отвежда отново при любимата му, но вече в отвъдното. Героят сам избира този път. Вероятно тук е взаимствана и вплетена идеята от фолклора за продължение на любовта и след смъртта.

Не само змията е символ в разказа. Самото име на героя също е натоварено със значения. Спас означава спасител. Фамилията му говори сама по себе си. Нумерологичното число на името Спас е осем, а осмицата, както и змията, свита на кълбо, символизират безкрайността. От древността е известен  образът на змия, захапала опашката си, който се свързва с вечния кръговрат.

Животът на героя протича по такъв начин, че накрая той се връща до същата точка, от която е тръгнал. И всичко по пътя му се върти около любовта. Любовта и смъртта тук влизат в опозиция, като любовта става синоним на живота. Преди ухапването от змията Спас се е лутал, не е познавал себе си. Тази случка обаче предопределя неговата съдба и го среща с жената, която ще даде смисъл на живота му. След срещата си с Росица героят осъзнава, че трябва да