„Змията“ от Антон Баев – кръговратът на човешкия живот

4.60   (10 гласа)
тръгне по пътя на любовта. Оказва се обаче, че не е важно как ще извърви този път.

Повествователят не навлиза в подробности от семейния живот на двамата герои. Казва само няколко изречения, които са характерни за повечето нормални семейства. Друго е важното. На пръв поглед може да ни се стори, че след срещата с Росица мъжът е осъзнал накъде трябва да върви. Човекът обаче е така устроен, че никога не се задоволява с това, което има. След дълги години семеен живот Спас понякога ще си мисли, че винаги може да се намери и още нещо, затова трябва да следва своя собствен път.

 Идва обаче моментът, в който героят ще прогледне за истината, а това ще се случи при срещата му  с лицето на смъртта. Когато Росица умира, той за пръв път вижда края на пътя. Заветните думи на баща му се оказват истина. Спас е смазан от собствения си път, именно защото не го е видял навреме. Чак когато го загубва, той разбира за него. Неслучайно, преди да издъхне, съпругата му задава реторичния въпрос: Наистина ли всеки има независим път и пътникът отсреща не може да му помогне? Става ясно, че …в любовта и смъртта човек е сам. И колкото и да вие и хапе в тая своя самота, не може да излезе от нея. Тези думи, които също звучат като сентенция, сякаш си диалогизират с мисълта на Георги Господинов: В съня и смъртта всеки влиза сам, но до вратата е добре да си с някого.

През живота си вървим с човек до себе си, но с някои неща трябва да се справим сами. А това, с което се справяме сами, е собствената ни душа, това сме ние самите с нашите чувства. Всеки човек се влюбва, но изживява любовта по различен начин, затова, колкото и споделена да изглежда тя, всъщност е обричаща на самота. Всеки човек умира и дори някой да те придружи до вратата, ти трябва да прекрачиш прага сам. Това е пътят, който те смазва. Пътят на собствените ти копнежи.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020