Красимир Кривчев

Поезия

Всичките наши желания

5.00(2 гласа)

Поезия

Винаги ще бъде час за вишни

5.00(8 гласа)

Поезия

ВАЛЕШЕ ТИХО ЕСЕННАТА МЕСА

5.00(1 гласа)

Поезия

Видях безброй удобни мостове

4.98(799 гласа)

Поезия

Сезона на узрелите смокини е

4.96(1120 гласа)

Виж още

Подредих си мострите от следствия и от причини

5.00   (1 гласа)

Есен е.

След жаждата на цяло лято

дърветата са с цвят телесен,

напили се до под кората

на целия ноември от валежите.

Във мокър въздух трудно се въздиша,

но хванах книгата с копнежите:

и тази есен да запиша.

Измих ръцете си /като за здрасти с Господ/.

Взех лѝстите и седнах чинно

на масата със подредени мостри

от последствия и от причини.

Отпред назад редя събитията:

щом нещо Е, защо се Е получило?

При трудност чистя със ръка трохите

и въображаемите гоня кучета

на своите мисловни разклонения.

Полезни са обикновено. Днеска – не,

чак тръпнещи за обяснения,

като за майско надпрепускане коне...

Понеже от дъжда бе помрачняло,

врабче в стъклото се заблъска,

подсещайки ме, че и слабо тяло

силни чувства също пръска.

Или ме подвежда днес въображението?

Но дори и лудия със него се теши,

понеже то е изкушението,

което Бог ни разреши...

Задуха и вратата се отвори

и се размята бялата хартѝя;

Дух влезе и грижовно заговори:

значи – на баща ми е, а не – Светѝя.

Големеца ще рече: „Свещта ти – там!

Иконите – субординѝрани – на скрина!”

Но моя каза: „Зима със незнаен щам

задава се, пази се, сине...”

От вълнение и мисълта ми се запече.

Агротехнически – изсъхващото се полива.

Ако не с вода, налята отдалече,

със силно вино: то опива.

Нищо, че във бъчвата е „кръстено”

от кръчмар, излял дузина,

а – може и 100 делви пръстени

във питието, ценно за мнозина.                          

Но ще изпия по-добро количество.

Настроението дава ми на властник

и се наричам Негово величество:

един самотен есенен нещастник.

А... времето е неприятно и студено.

Дори в таверната съм вир вода.

Но ми е Време предопределено

и е с допустимо мокра свобода…

Аз тази есен я обичам много.

Листата ѝ са тъй изгнили,

че мокрото им ноемврийско ло̀го               

на слабостите ми придава сили

и отказвам да съм сложен:

това изисква и да ненавиждам.

А през  ноември съм така набо̀жен,

че само жълти листи виждам.

Помагат ми да изгася отровите,

които всекидневно чувам:

псувните,  хваленето, словото…                                            

Дори не се самобичу̀вам.

Събирам падналите листи

и  ги наричам с имената,

които тайно пазя чисти.

Както ги вдигнах от земята.

                                                                                            

 

 

 

 

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020