Подредих си мострите от следствия и от причини

Есен е.

След жаждата на цяло лято

дърветата са с цвят телесен,

напили се до под кората

на целия ноември от валежите.

Във мокър въздух трудно се въздиша,

но хванах книгата с копнежите:

и тази есен да запиша.

Измих ръцете си /като за здрасти с Господ/.

Взех лѝстите и седнах чинно

на масата със подредени мостри

от последствия и от причини.

Отпред назад редя събитията:

щом нещо Е, защо се Е получило?

При трудност чистя със ръка трохите

и въображаемите гоня кучета

на своите мисловни разклонения.

Полезни са обикновено. Днеска – не,

чак тръпнещи за обяснения,

като за майско надпрепускане коне...

Понеже от дъжда бе помрачняло,

врабче в стъклото се заблъска,

подсещайки ме, че и слабо тяло

силни чувства също пръска.

Или ме подвежда днес въображението?

Но дори и лудия със него се теши,

понеже то е изкушението,

което Бог ни разреши...

Задуха и вратата се отвори

и се размята бялата хартѝя;

Дух влезе и грижовно заговори:

значи – на баща ми е, а не – Светѝя.

Големеца ще рече: „Свещта ти – там!

Иконите – субординѝрани – на скрина!”

Но моя каза: „Зима със незнаен щам

задава се, пази се, сине...”

От вълнение и мисълта ми се запече.

Агротехнически – изсъхващото се полива.

Ако не с вода, налята отдалече,

със силно вино: то опива.

Нищо, че във бъчвата е „кръстено”

от кръчмар, излял дузина,

а – може и 100 делви пръстени

във питието, ценно за мнозина.                          

Но ще изпия по-добро количество.

Настроението дава ми на властник

и се наричам Негово величество:

един самотен есенен нещастник.

А... времето е неприятно и студено.

Дори в таверната съм вир вода.

Но ми е Време предопределено

и е с допустимо мокра свобода…

Аз тази есен я обичам много.

Листата ѝ са тъй изгнили,

че мокрото им ноемврийско ло̀го               

на слабостите ми придава сили

и отказвам да съм сложен:

това изисква и да ненавиждам.

А през  ноември съм така набо̀жен,

че само жълти листи виждам.

Помагат ми да изгася отровите,

които всекидневно чувам:

псувните,  хваленето, словото…                                            

Дори не се самобичу̀вам.

Събирам падналите листи

и  ги наричам с имената,

които тайно пазя чисти.

Както ги вдигнах от земята.