Есен е.
След жаждата на цяло лято
дърветата са с цвят телесен,
напили се до под кората
на целия ноември от валежите.
Във мокър въздух трудно се въздиша,
но хванах книгата с копнежите:
и тази есен да запиша.
Измих ръцете си /като за здрасти с Господ/.
Взех лѝстите и седнах чинно
на масата със подредени мостри
от последствия и от причини.
Отпред назад редя събитията:
щом нещо Е, защо се Е получило?
При трудност чистя със ръка трохите
и въображаемите гоня кучета
на своите мисловни разклонения.
Полезни са обикновено. Днеска – не,
чак тръпнещи за обяснения,
като за майско надпрепускане коне...
Понеже от дъжда бе помрачняло,
врабче в стъклото се заблъска,
подсещайки ме, че и слабо тяло
силни чувства също пръска.
Или ме подвежда днес въображението?
Но дори и лудия със него се теши,
понеже то е изкушението,
което Бог ни разреши...
Задуха и вратата се отвори
и се размята бялата хартѝя;
Дух влезе и грижовно заговори:
значи – на баща ми е, а не – Светѝя.
Големеца ще рече: „Свещта ти – там!
Иконите – субординѝрани – на скрина!”
Но моя каза: „Зима със незнаен щам
задава се, пази се, сине...”
От вълнение и мисълта ми се запече.
Агротехнически – изсъхващото се полива.
Ако не с вода, налята отдалече,
със силно вино: то опива.
Нищо, че във бъчвата е „кръстено”
от кръчмар, излял дузина,
а – може и 100 делви пръстени
във питието, ценно за мнозина.
Но ще изпия по-добро количество.
Настроението дава ми на властник
и се наричам Негово величество:
един самотен есенен нещастник.
А... времето е неприятно и студено.
Дори в таверната съм вир вода.
Но ми е Време предопределено
и е с допустимо мокра свобода…
Аз тази есен я обичам много.
Листата ѝ са тъй изгнили,
че мокрото им ноемврийско ло̀го
на слабостите ми придава сили
и отказвам да съм сложен:
това изисква и да ненавиждам.
А през ноември съм така набо̀жен,
че само жълти листи виждам.
Помагат ми да изгася отровите,
които всекидневно чувам:
псувните, хваленето, словото…
Дори не се самобичу̀вам.
Събирам падналите листи
и ги наричам с имената,
които тайно пазя чисти.
Както ги вдигнах от земята.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.