Борислав Ненов

Разказ

Новите къщи, старите гробища

5.00(1 гласа)

Разказ

Полунаглас

5.00(1 гласа)

Разказ

Наглеждане на мъртвите

5.00(1 гласа)

Разказ

В очакване на Кет Балу

5.00(2 гласа)

Разказ

Гилотината на любовта

5.00(1 гласа)

Разказ

Смъртта - краят на ваканцията

5.00(1 гласа)

Виж още

Баба на Илинден

5.00   (1 гласа)
ко часа си хортували на магазина, ала докато река да въздъхна, се оказа, че не била моята бабичка, ами нейна някаква съименичка.

Само властта ще ме оправи, си рекох с последна храброст и един час въртях като бесен телефона в кметството.

Най-сетне кметицата се обади, ама и тя и като другите-не беше много сигурна кога за последно е виждала моя човек.

”Ама добре си беше жената, даже идва да се разправяме тука за имоти”, рече представителката на властта и допълни:

”Ний тука бяхме малко сборджии, та още е суматоха из селото, та затуй се е забавила, кахър да нямаш”.

Кахър да нямаш.

Как да нямаш, като вуйчо ми я е дал на мен на отговорно пазене, пари и праща всеки месец, само и само да си стои у дома, а не да се гътне нейде по пътищата.

И звъни човекът, а аз се чудя какви да му ги разправям, защото той иска да чуе майка си, а не мен. Майка му обаче я няма.

Няма я и това си е.

Седмица преди Илинден и вече толкова след тоя пусти дряновски събор.

Реших да зарежа работата и да отида на място да я диря, ала тя се появи вилна и силна, защото кучето било забегнало от къщата, а пък цветята не били поливани.

„Абе аз по болници и по полиция те търся, ти за цветя и кучета ми разправяш”, осмелих се да се изрепча.

Това беше фатална грешка- баба не понасяше да има работа с лекари, с полицията още по-малко и бях за цял месец отлъчен, задето съм я изложил да звъня и да я издирвам.

На прага на Илинден сме.

Ала няма кой да почне да нарежда от ранна заран да взема тая чанта, да подам оная бохча, да хвана онова такси и да наглеждам къщата, цветята и кучето, че ще ме вземат мътните.

Баба ще пропусне този събор.

Ще пропусне и следващия, и всичките след тях.

И шофьорите на таксита ще си отдъхнат от оная упорита възрастна жена, която се качваше в таксито, отсичаше нейна цена и отказваше да слезе, докато не я закарат, където иска…

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021