Гладна съм!
Гладна за сладко, солено, лютиво, горчиво.
Хрупкаво, креместо, твърдо, за пиене.
Пълня си тялото, пълня душата си.
Докато утолявам един от нагоните.
Говоря си с Фройд и със Юнг си говоря
докато снова из коридорите болнични.
Болно е тялото ми от напълняване.
А вероятно душата ми – също.
Нея лекувам сама.
Къде ли е грешката?
В други нагони които
преименувам и пращам в устата?
Кой знае, странни са хората.
Диета ми трябва,
това се разбира.
Аз обаче съм гладна
даже докато пиша това.
Няма да стана.
Не, не.
Диета!
Пиши, Милосава, пиши…
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.