Хората заграждат пространството около себе си,
издигат стени и огради, строят граници,
а животът има ограничена употреба.
Има дни, когато старите часовници
пулсират с животите ни
окачени на стените
над главите ни.
Има дни,
когато болката се превръща в тъга,
и тъгата в самотност.
Когато се изпразнят думите,
остава мълчанието.
Има дни,
когато старите ръкописи стоят
върху прашните лавици на библиотеките.
След думите на тези редове,
никога няма точки.
Има дни,
когато шумът в душите ни
е по-силен от мълчанието на деня.
Глъчката на тълпата е часовник
който тиктака с ограничена употреба
на батерията.
Има самотни очи,
които търсят прибежище
и сънливи лица,
които постоянно спят в нощни влакове.
Всички странични ефекти се случват в част от милисекундите.
Има дни, когато сме сами
и нашият дом е далеч.
Тези дни са дни с ограничена употреба.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.