Стойчо Тодоров

Разказ

Истинска история

5.00(2 гласа)

Разказ

Телефонни бъркотии

5.00(3 гласа)

Разказ

Ало!... Грешка моля!

5.00(3 гласа)

Разказ

Трябва да има Бог!

4.95(330 гласа)

Разказ

ПОСЛЕДНАТА ДЪСКА НА КОРАБА

4.92(887 гласа)

Разказ

ЗИМНИ ЗАЛЕЗИ

4.92(13 гласа)

Виж още

Дългият летен ден на 1969 година

4.83   (6 гласа)
между часовете от обед- когато се събуди с главоболие и тежък махморлук и траеше до вечерта:Стъмни ли се.Настане ли мрак. Господи тези юлски нощи!....Едрата зряла луна и небето обсипано с безброй трептящи звезди.Тайнствения шепот от гъстата  дъбова гора, когато от морето полъхне свежия хладен дъх с аромат  на изстудена и разрязана  диня и  белите плажове с разхождащи се по тях  енергични, стройни,силни и млади „туземци. А във въздуха се носи симфония от омайващи аромати;Гласове на стаен любовен шепот и музика,От ресторантите се носеше  гласът не Лили Иванова,а някъде от брега стройният ритам  базука  и подвикващи гласове на млади хора танцуващи сиртаки. Омайваща музика, която разпалваше богатото въображение и взривяваше бента, на потисканите през дългия зноен ден страсти на красивата лейди“ ...И лейди започваше да върши лудории!...С две думи лейди, най неочаквано успяваше да се измъкне от погледа на благоверния си съпруг,за  да  изчезне  за цяла нощ с някой весел, мургав и  безотговорен „туземец“,за да се прибере в ранни зори пияна, раздърпана, уморена, лееща сълзи на разкаяние върху благородната гръд на достойния си съпруг.А той притискаше  на рамото си   красивата безмозъчна глава на съпругата си, галеше светлите и коси, нежно и всеопрощаващо бършеше сълзите от разкаялите се очи и тихо и утишително и  говореше нещо, с лице излъчващо красива и тъжна мъжественост на примирил се рогоносец... Той също  бе красавец. Млад, висок,елегантен, с прави руси коси и хубаво с малко момински черти лице, но  когато заговори, говореше с дълбок и плътен мъжествен тембър. Администраторките,камариерките и сервитъорките от ресторанта на хотела обожаваха богатия швед. Повечето от момичетата бяха дошли на работа в малкото градче от Бургас или от малките села, с тайната надежда,че някой ден ще бъдат отведени в чужбина от някой красив и богат чужденец.След година –две, илюзиите се изпаряваха, момите ставаха много  отракани и в края на краищата се събираха с някой сервитъор, или барман и никак не съжаляваха за това. Но във високия красив швед,те виждаха стопилият се назад в годините, романтичен  блян на своите момински копнежи.

-Колко е красив!- въздишаха те-И колко е възпитан! И колко е достоен!

- Никак не е възпитан даже!...И изобщо не е достоен!-рязко изясни въпроса леля Спаска чистачката – Ами си е един мухлъо!...Мухлъо!...Може да е милионер ,ама е мухлъо! Ако беше мъж на място....Ако беше истински мъж! – задъхано говореше тя, като чистеше с влажната стирка  праха пред   плота на администраторката- Нямаше!...Нямаше да се остави да го води за носа тази гювенди

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021