Борислав Ненов

Разказ

Новите къщи, старите гробища

5.00(1 гласа)

Разказ

Полунаглас

5.00(1 гласа)

Разказ

Баба на Илинден

5.00(1 гласа)

Разказ

Наглеждане на мъртвите

5.00(1 гласа)

Разказ

В очакване на Кет Балу

5.00(2 гласа)

Разказ

Гилотината на любовта

5.00(1 гласа)

Виж още

Родопите, които си отидоха

4.92   (144 гласа)

 

Какво да им четеш на вестниците - тука убивали, там грабили като за световно, този бил педераст, другият педофил - ега ти тъпнята.

 

Тийнейджърската група така си и остава в мълчание до Костандово, където ги посрещат и най-сетне чатвам, че това са скаути и че ще бродят из горите, а няма да се мотаят из бетонираното Банско и да се правят на баровци.

 

Ние сме също малко чалнати - отиваме във Велинград, ей така - без да сме на политически семинар, на работна среща на магистрати или нещо от тоя род.

 

На гарата ни чакат в шпалир бабите, които прекрасно помнят времето на социализма, когато градът им ставал 40 000 и всичките им стаи се превръщали в хотелски легла. Това обяснява на приятелката ми хазайката, докато аз се чудя защо попаднахме на това място - банята е правена за джуджета, леглото всеки момент ще се срути, дюшемето е по-възрастно от мен и ако пропадна долу при бабата, няма да има никаква изненада.

 

За капак бабата дава още две стаи под наем и ако пристигнат и други балъци като нас, ще стане страшен гъч.

 

Комунизмът, все пак, си е отишъл.

 

Никой не пристига нито на следващия ден, нито до края на седмицата, мемоарите на бабата и тюхканията и че няма летовници, се опитвам да пропускам на бегом и да се бухна в централния басейн, който все още не са приватизирали.

 

Документите за самоличност обаче хазайката стриктно е изискала, както и е разпитала всичко около професиите ни.

 

Сънародници сме, нужно е да се знае едно-друго, пък и нали трябва да се разкаже нещо на съседите.

 

Велинград е още в пелените на капитализма - няма нови хотели, старият „Балкантурист” е олющен и не работи, но тук-там чевръсти местни хора са направили вече приказни ресторантчета, в които ти прибират парите, създавайки усещането, че цяло лято само теб са чакали.

 

Тепърва ще построят лъскави малки хотели, луксозни къщи за гости, басейни, на чиято територия има и от пиле мляко.

 

Сега обаче е часът на виното и на пъстървата, на покъртителното здрачаване в „Боров парк”, където уж има хора, а сте възхитително сами.

 

И това си има край, багажът чака пак теснолинейката, чакалнята и перонът плачат някой да се сети и да ги почисти.

 

Влакът бързо се напълва с тумба цигани, а тийнейджърите така и не се качват на Костандово.

 

Времето не работи за нас, дори когато повтаряме пътя следващото лято.

 

Къщата за гости е подтискащо претенциозна, юли е студен и дъждовен, а ресторант „Боров парк” някой го е нарочил за нещо и просто са го съборили.

 

Не трябваше да предизвикваме съдбата с това завръщане, понечвам да кажа на жената до мен, но се сепвам - тя просто не е същата…

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020