Нощта бе гореща, знойна и влажна. От най- ранни зори слънцето кротко изплува, над заспалото в морната утринна тишина гладко море. Отдавна се бе извисило над мачтите на близките кораби, а все още нямаше никаква надежда, отнякъде да се появи кратък, прохладен и свеж полъх, който поне за миг да набръчка огледалната му повърхност и да го събуди от дълбокия му нощен сън. Корабите на рейда стояха като замръзнали над дълбоките гъсти води, с вертикални, вяло увиснали вериги на тежките си котви , и като на огледало отразяваха във водата, двойниците на могъщите си стоманени корпуси .
В далечината, раздвоен като мираж, Поморие витаеше над гъстата прозрачна и призрачна мараня, разтлала се по целия бряг. Само от пристанището на Бургас, от време- на време, едвам се долавяха къси и глухи звуци, от сблъскали буферите си вагони, удар от неумело поставен товар, последван от възмутен човешки вик, или далечен, пресипнал рев на корабна сирена, чиито звуци бързо се стапяха в плътната тишина на глухото и морно топло утро.
Денят заплашваше да бъде жарък и непоносимо горещ .
Но пристанището живееше
На шесто корабно място товареха домати за Русия. На четвърто, с цистерни преливаха на малък танкер, винен конячен концентрат за Италия. На девето място, на арабски кораб товареха стада агнета за Либия. На единадесето огромен шведски кораб разтоварваше апатит, а зад неговата кърма,немски кораб товареше стоманени листи … На тринадесето, въглевозите разтоварваха въглища. По протежение на всички кейови места: огромни кранове, широко разкрачили кривите си крака , се движеха напред и назад по релсите и като могъщи жирафи въртяха наляво и надясно, нагоре и надолу, и във всички посоки дългите си вратове над палубите на навързаните за кея кораби, и изнасяха, или внасяха, тежки товари в мрачните им трюмове. Всички корабни места бяха заети. Корабите,които вече бяха натоварили, или разтоварили стоката, теглени от влекачите заминаваха, като надуваха за сбогом сирената, и влекачите бодро им отвръщаха. Не след дълго, други кораби заемаха тяхното място. По кея, с грохот и прах, бързо се разминаваха трактори с ремаркета
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.