Стоянка
Навярно Бог те e изпратил
да те обичам, както никога не съм обичала,
да ме обичаш, както никога преди,
за да преливат представите с любов,
за да се вдигат вибрациите на Земята.
Минко
Възвишена. Мираж почти.
През погледа за миг премина.
И няма как да откънти
с ефирни стъпки на богиня.
Стоянка
Ти ме целуна на върха на хълма
и мракът розов ни обгърна.
От слънцето и тебе всичко свети в розово.
Минко
И всички струни в мен искрят
в съзвучията на безкрая -
със словеса да я извая
над земния живот и смърт.
Стоянка
Прозрачен си
и аз навярно съм прозрачна.
През нас протича светлина.
Минко
И силата на приливна вълна
почувствах в твоя порив -
и здрачът истинското ми лице позна,
издигна ме нагоре.
Стоянка
Интуицията ми подсказва, че ще бъдем заедно
в избрано от Бога време на Земята.
Минко
Сърцето ми изпълни звездна кръв -
пламти безкраят влюбен
и хиляди слънца над нас искрят,
за да не се изгубим.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.