Стойчо Тодоров

Разказ

Дългият летен ден на 1969 година

5.00(4 гласа)

Разказ

Трябва да има Бог!

4.97(314 гласа)

Разказ

ПЕЧЕЛИВШИЯТ ФИШ

4.92(186 гласа)

Разказ

ПОСЛЕДНАТА ДЪСКА НА КОРАБА

4.92(879 гласа)

Разказ

НАРИЧАХА ТЕ КАСТОР

4.92(352 гласа)

Виж още

ДА СЕ ЗАСТРЕЛЯ НЕГОДНИКА

5.00   (5 гласа)
; призрака на доброта и миролюбие, неудачно останал от старо  време  в старата къща и кроткия  интелигентен, възпитан не свикнал на подобно отношение домашен  дух, смутен и уплашен, в паника се втурне надолу по стълбите, за да  се навре треперейки от страх, в най- тъмния ъгъл в стаите на мазетата.

 

 Тигана тежко  се изкачваше по стълбите, когато телефона на някой от стаята  охраната му звънна и звъня много продължително, без никой да го отвори. Вероятно четиримата от охраната играеха карти и сега телефона ще звъни, докато  си  довършат играта.Такива бяха! Те вечно играеха на карти.

-   Този идиот няма ли да отвори телефона си?!...-гневно изруга дебелият мъж и понечи да се върне, но в това време звънът спря и той тежко  продължи по стъпалата.- Трябва да отслабна!...запъхтяно се зарече-Трябва да ям по- малко, трябва да ходя на фитнес, трябва отново да започна да тренирам.Много неща трябва да направя,а нямам време. От работа не мога да си отворя  очите.

Знаеше,че това не е вярно. Достатъчно много хора работеха за него. Между тях имаше    продажни адвокати, продажни прокурори и съдии, продажни нотариуси и продажни  ченгета, продажни свидетели, на  които плащаше и те по един или друг начин предано му сътрудничеха. Нали за това им плаща! Време да тренира, имаше колкото иска.Мързеше го!.Някога, в ранните мутренски времена беше един от най- големите побойници в града. Лесно се издигна в йерархията.Тогава беше млад. Висок,строен и много як.Тренираше бокс и различни бойни изкуства. Подготвяше се за новото време! Отдаваше  му се тази работа ! Беше жесток и безкомпромисен!Такива като него бяха нужни  за това време. Без милост!Времето ги търсеше и ги намираше,а и те сами се предлагаха на пазара! Мернеше ли се с тайфата си  в заведенията, собствениците  мигом си даваха лептата. С  усмивка. Приятелски! Някой даже бяха горди,че се познават с него и се хвалеха, че им е приятел. Мислеха,че той ще ги защити, когато се наложи. Правилно!...Така трябваше да мислят! Ако някой собственик на заведение не беше послушен и не искаше да плаща, скоро му се случваше нещастие. Някой  го прибиваше, осакатяваше го,или заведението му кой знае как, се самозапалваше&

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020