На часовете тихото трептене,
когато тялото сънува,
а будни мисли тръпнат в сетивата.
Когато истините дребнодневни
взривяват самотата. Мисля си…
Човек се ражда и умира сам.
След цял живот пътуване
един към друг – един до друг.
Остава обичта едничка само.
На камъка в сълзата.
И в полета на птица.
В протегната ръка,
в мига на топлата зеница.
В нюансите на неизказан стих.
В мечтан, нестигнат връх.
И в тишината на тревите,
които някой ден ще ни приемат
и ще разцъфнем в цвете
за нектара на пчелите.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.