Борислав Ненов

Разказ

Новите къщи, старите гробища

5.00(1 гласа)

Разказ

Полунаглас

5.00(1 гласа)

Разказ

Баба на Илинден

5.00(1 гласа)

Разказ

Наглеждане на мъртвите

5.00(1 гласа)

Разказ

Гилотината на любовта

5.00(1 гласа)

Разказ

Смъртта - краят на ваканцията

5.00(1 гласа)

Виж още

В очакване на Кет Балу

5.00   (1 гласа)

Киното бе стряхата под която се събираха всички по-млади в Бъта.

То се намираше в читалището/огромно за моите детски представи/и имаше и партер, и балкон.

За място на балкона на нас, хлапетата, беше още много рано.

А и в ония дни и години това нямаше никакво значение.

Далеч по-важно бе да сме там, пред бялото платно, където Спас щеше след малко да пусне киномашината и за час и половина-два светът щеше да стане друг.

Спас бе сред най-видните и тачени фигури в Бъта, той дори биеше по популярност звездите на селския футболен отбор-Йонди, Хоши, Ивото, Доко, Нено.

Нямаше просто друг начин-той чакаше на автобуса ролките с новия филм, той съобщаваше каква е новата пратка, той ни пращаше там, в другия свят.

Българската кинефикация явно не бързаше и в началото на 70-те години продължаваше да не внася топли филмите от САЩ и от Западна Европа, дори когато те бяха обезкуражително безобидни-уестърн, индиански филм или комедия.

Докато Спас залепваше снимките за новия филм на таблото, ние вече бяхме направили опашка зад гърба му, за да сме в час какво ще се дава от понеделник и да облетим махалата с прясната новина.

Останал съм с усещането, че цената на драгоценното билетче не бе висока, ала надали ще е било така, защото в къщи трябваше да врънкаме все пак бабите си, за да дадат нужните стотинки.

Бабите ни така и си останаха скарани с киното. Че те нямаха работа в салона на „Сбогом, гринго”, или на „Напред, мамелюци”, където непрестанно свистяха куршуми и саби, бе понятно, но не ги теглеха и любовните филми, нито социалните български ленти.

Те работеха в ТКЗС-то, а там не бе прието трудовият колектив да посещава под строй филмите, дори когато те са за живота на Ленин, или пък за партизанското движение.

Това, всъщност, бе хубаво - можехме да се разположим където ни хрумне в партера/ нямаше билети с номера за него/ и да попиваме подвизите на Гойко Митич или точните изстрели на нашия човек от уестърните.

Гойко Митич идваше бързо-все пак той се снимаше за братската ГДР, докато американската продукция май пътуваше със салове до Бъта.

”Кет Балу”, „За няколко долара повече” и „Давай, каубой”, сега си давам сметка, са пуснати в обръщение през 1965-1966 година, а в Бъта ги гледахме десетина години по-късно.

Ако не и с повече от едно десетилетие закъснение, ала борбата на идеологическия фронт тогава не ни бе ясна и брояхме Джейн Фонда за младо гадже, макар че докато „Кет Балу” стигне до нашия партер, тя била навъртяла вече един развод и отново минала под венчило..

Не придиряхме на Джейн Фонда, както и на Клаудия Кардинале и Джина Лолобриджида, че толкова са закъснели по пътя.

Тяхната плът бе тъй пищна, че вече почваше да връхлита в сънищата ни, измествайки от тях страхотния Чингачук и готиния Джулиано Джема.

Всичко обаче бе в ръцете на Спас.

Той беше местен кадър, докато жена му , която носеше крехкото име Теменужка, но беше възтежичка,

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020