Борислав Ненов

Разказ

Новите къщи, старите гробища

5.00(1 гласа)

Разказ

Полунаглас

5.00(1 гласа)

Разказ

Баба на Илинден

5.00(1 гласа)

Разказ

Наглеждане на мъртвите

5.00(2 гласа)

Разказ

Гилотината на любовта

5.00(1 гласа)

Разказ

Смъртта - краят на ваканцията

5.00(2 гласа)

Виж още

В очакване на Кет Балу

5.00   (3 гласа)
бе от другаде-от Септември.

Спас можеше да го духне и най-лекият повей на вятъра.

Видното му място в живота на селото обаче изобщо не се влияеше от тия работи. Ролките, пристигащи по автобуса, бяха стари, стара май беше и киномашината, и това изискваше факирските умения на Спас.

Че спираше филмът по средата някъде, за смяна на ролките, си го знаехме.

Всички излизахме навън-по-големите да изпушат по една цигара, ние да огледаме новите тоалети на каките или просто да потъркаме очи от бясното действие в уестърна или в криминалето.

С едното око постоянно следяхме за подновяването на филма, защото Спас нямаше навик да чака и пускаше лентата когато си реши.

Филмът, всъщност, можеше да има още няколко прекъсвания- старите копия се късаха, искаше се време за лепенето, а ние уплътнявахме нещата, като се мерехме с бонбони „Детска радост” или със сливи.

Без бонбони в киното не влизахме- пакетче „Снежанка” обаче бе скъпо, докато „Детска радост”излизаше на сметка и можеше и целият пакет да отиде в пазвата на някоя от мадамите.

Изпълнението обаче не беше лесно-каките си купуваха билети за балкона и ние трябваше да се промъкнем на втория етаж на читалището/оттам се влизаше за балкона/, за да направим някой мискенлик. Ако смяната на ролките се приемаше с разбиране и безропотно, то късането на лентата докарваше дружен вой и освиркване.

Спас изобщо не се трогваше от недоволството на широките народни маси, дори когато се оказваше, че е прескочил до дома си/той и Теменужка живееха на десет метра от читалището/ и се налагаше някой да притича и да му каже, че е станала беля.

Белята, къде за една-две, къде за десетина минути се оправяше, ала често се случваше филмът изобщо да не продължи оттам, където го бяхме оставили, а това отново водеше до бурни протести.

”Това е кинолента бре, да не е чувал с картофи”, усмиряваше Спас страстите, а пък и Джулиано Джема се бе набъркал в още по-горещ епизод или пък Клаудия Кардинале небрежно показваше гръд, та нямаше време да се разправят кое е картофи, кое е изкуство.

„Аз тоя филм съм го гледал в Пазарджик два пъти и ти казвам, че Спас изяде поне 10 минути от него”, разправяше сетне из тъмното някой от по-големите и ние моментално се лепвахме за него, за да разкаже пропуснатите сцени.

Най-често той си съчиняваше каквото му хрумне- че Кардинале била чисто гола в един епизод и Спас нарочно рязнал лентата на това място.

Ние и без това щяхме да гледаме филма поне още два-три пъти, но подобни разкази допълнително ни разпалваха, макар че и след четвъртата прожекция голи сцени нямаше.

Спас и жена му ненадейно си събраха багажа и заминаха на друго място. Сега в читалището изобщо няма кинопрожекции, а всеки си гледа в къщи видеото.

И си го връща когато му кефне.

Аз обаче посрещам автобуса.

И днес кондукторът не стовари ролките с новия филм, но може би утре пратката ще дойде.

И ще извикам Спас и всичките от мах

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021