Той тази сутрин стана рано,
докато слънцето – добър огняр,
не беше още се захванало
да сгорещява вчерашната жар.
И, както винаги, старателно
Дома той подреди до блясък,
и в двора подравни внимателно
годините човешки пясък.
Днес идваха по-нови хора.
Остави чакаща вратата.
Преди да тръгне, за отмора,
поля и оцветѝ цветята.
Днес Времето не бе коварно
и стихове дойдоха без намеса,
и, свирена от тихи гарвани,
валеше есенната меса.
Облече образ снежнобял
и ризата си от Живота,
с която беше го живял.
И със любов, и с неохота.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.