ВАЛЕШЕ ТИХО ЕСЕННАТА МЕСА

4.88   (8 гласа)
         

Той тази сутрин стана рано,

докато слънцето – добър огняр,

не беше още се захванало

да сгорещява вчерашната жар.

И, както винаги, старателно

Дома той подреди до блясък,

и в двора подравни внимателно

годините човешки пясък.

Днес идваха по-нови хора.

Остави чакаща вратата.

Преди да тръгне, за отмора,

поля и оцветѝ цветята.

Днес Времето не бе коварно

и стихове дойдоха без намеса,

и, свирена от тихи гарвани,

валеше есенната меса.

Облече образ снежнобял

и ризата си от Живота,

с която беше го живял.

И със любов, и с неохота.                                                   

 

 

 

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020