ЛУННОТО ЕВАНГЕЛИЕ

Дай първата оценка

 

Изобщо можеше ли някой да му каже

защо след залеза му беше леко?

Тялото ли, за да му покаже,

че си е заслу̀жило човека?

Душата ли се бе навосъчѝла

от вадене на медни пити?

Или пък точно бе опесъчѝла

нощта небето със звездите?

Нямаше съществено значение,

щом беше тихо и спокойно,

а всички стари огорчения

се молеха за прошка двойна.

Даде я. А и какво ли толкова бе ставало,

че да заспори с цялата природа,

която повече му беше давала

отколкото човешката порода,

заета обичайно да рушѝ.

Но то е казано и в книги, и от лю̀дете:

камилата не влиза в ѝглени уши.

Защо тогава все опитват лудите...

На лоза̀та закачи фенера

и мушици налетяха като ангели,

които господа си са намерили,

четящ от лунното евангелие.

То и на него можеше да каже:

защо след залеза му е приятно;

или Светата Тро̀ица да му покаже:

Душата – Тялото – Човека. И обратно.

 

 

 

 

 

 

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020