Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.
Изобщо можеше ли някой да му каже
защо след залеза му беше леко?
Тялото ли, за да му покаже,
че си е заслу̀жило човека?
Душата ли се бе навосъчѝла
от вадене на медни пити?
Или пък точно бе опесъчѝла
нощта небето със звездите?
Нямаше съществено значение,
щом беше тихо и спокойно,
а всички стари огорчения
се молеха за прошка двойна.
Даде я. А и какво ли толкова бе ставало,
че да заспори с цялата природа,
която повече му беше давала
отколкото човешката порода,
заета обичайно да рушѝ.
Но то е казано и в книги, и от лю̀дете:
камилата не влиза в ѝглени уши.
Защо тогава все опитват лудите...
На лоза̀та закачи фенера
и мушици налетяха като ангели,
които господа си са намерили,
четящ от лунното евангелие.
То и на него можеше да каже:
защо след залеза му е приятно;
или Светата Тро̀ица да му покаже:
Душата – Тялото – Човека. И обратно.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.